Патриша Корнуел - Крадци на лица

— Има ли някой, когото сте пуснали от „Кърби“ миналата година? Подпалвач, за който се знае, че е извършвал убийства? Някой, с когото Кари може да се е запознала? Или да е някой, който също е работил с компютър? — попитах аз.

Доктор Енсър загаси лампата и излязохме в коридора.

— Не се сещам за подобен човек — каза тя. — Не и за такъв, какъвто казахте. Трябва да ви кажа, че някой от надзирателите винаги стоеше там.

— А мъжете и жените пациенти не се ли събират заедно по време на почивките?

— Не. Никога. Мъжете и жените са напълно отделени.

Подозирах, че съучастникът на Кари е мъж. Спомних си, че Бентън беше споменал в края на записките си за някакъв бял мъж на възраст между двадесет и осем и четиридесет и пет години. Надзирателите не бяха въоръжени и вероятно са следили предимно за спазването на реда, но се съмнявах дали изобщо им е минавало през ума, че Кари се включва в Интернет. Качихме се пак в асансьора и този път слязохме на третия етаж.

— Тук е женското отделение — обясни доктор Енсър. — Имаме двадесет и шест пациентки в момента от всичко сто и седемдесет пациента. Това е стаята за посещения.

Тя посочи през стъклото едно голямо открито помещение с удобни столове и телевизори. В момента там нямаше никой.

— Идваха ли понякога посетители при нея? — попитах аз, докато продължавахме да вървим.

— Не и хора отвън. Нито веднъж. Предполагам, че така е предизвиквала по-голямо съжаление. — Тя се усмихна с горчивина. — Жените стоят обикновено там, вътре.

Тя посочи едно друго помещение, в което бяха наредени единични легла.

— Кари спеше при прозореца — посочи доктор Енсър.

Извадих писмото на Кари от чантата си, прочетох го отново и се спрях на петия пасаж:

„ЛУСИ-МУСИ по телевизията. Летим през прозореца. Елате с нас под прикритие в тоз час. До зори остани. Смей се и пей. Същата стара песен. ЛУСИ, ЛУСИ, ЛУСИ и ние!“

Спомних си за видеокасетата, на която беше снимана Кели Шепърд, и за актрисата във Венис Бийч, която беше играла малки роли в телевизионни сериали. Спомних си и за пробните снимки, както и за екипите на продуцентите. Все повече се убеждавах, че между тях има някаква връзка. Но какво общо имаше Луси с всичко това? Защо Кари свързваше Луси с телевизията? Или просто бе разбрала по някакъв начин, че Луси може да лети, тоест да кара хеликоптер?

Дочух някакво раздвижване зад ъгъла. Надзирателките връщаха пациентките от разходка. Бяха потни и шумни, с измъчени лица. Една от тях едва вървеше с приспособление за усмиряване при агресивност, правилният термин за веригата, завързана за китките и глезените, закачена за дебел кожен каиш, закопчан на кръста. Беше млада бяла жена. Очите й гледаха отнесено, а устата й бе увиснала надолу в глуповата усмивка. Със силно изрусената си коса и хермафродитско тяло с бледа кожа, можеше да бъде и Кари. За момент дори си представих, че е тя. Тръпки ме полазиха, когато ми се стори, че ирисите й се завъртяха и ме засмукаха. Другите пациентки се сборичкаха, когато минаваха покрай нас. Някои от тях, като че искаха да се блъснат в мен.

— Адвокатка ли сте? — запита една дебела чернокожа.

За малко да ме заплюе. В очите й искреше омраза.

— Да — отговорих аз и също я погледнах, без да трепна. Отдавна се бях научила да не се плаша от омразата на хората.

— Да вървим. — Директорката ме дръпна. — Бях забравила, че това е часът, в който те се прибират от разходка. Извинете ме.

Но аз се радвах, че това се случи. Като че в известен смисъл бях погледнала Кари в очите и не бях отклонила малодушно поглед.

— Кажете ми, моля ви, какво се случи през нощта, когато Кари изчезна — настоях аз.

Доктор Енсър набра кода върху друго табло с копчета на стената. Минахме през още няколко червени врати.

— Доколкото въобще можахме да възстановим случилото се — отговори тя, — установихме, че Кари е излязла с другите пациентки в същия този час на разходка. Закуските им били раздадени отвън, а после тя не се явила на вечеря.

Слязохме с асансьора надолу. Тя си погледна часовника.

— Веднага започнали да я търсят и се обадили в полицията. Нямало и следа от нея, а това, което и досега не мога да проумея, е, как е успяла да се измъкне от острова посред бял ден, без да я види никой. Имаше полицаи, кучета, а също и хеликоптери…

Прекъснах я по средата на изречението:

— Хеликоптери ли? Повече от един ли?

— О, да!

— Вие видяхте ли ги?

— Нямаше как да не ги видя — отговори тя. — Кръжаха и обикаляха във въздуха с часове, така че цялата болница се тресеше от бръмченето им.