Патриша Корнуел - Решаваща улика

— Баща му ми се обади. Беше доста притеснен — каза докторът.

— И после?

— Страхувам се, че нито аз, нито който и да било друг можехме да направим нещо по въпроса. Франк беше пълнолетен, лейтенант.

— Спомняте ли си някой да го е наричал Франки?

Той поклати глава.

— А Джим Барнс? Той ли беше терапевтът на Франки? — попитах.

— Да — неохотно отговори Мастърсън.

— Франк Еймс имал ли е проблеми с Джим Барнс?

Мастърсън се поколеба.

— Така казват.

— От какво естество?

— Твърдят, че от сексуално, доктор Скарпета. За бога, опитвам се да ви помогна. Надявам се, че оценявате това.

— Хей — намеси се Марино. — Оценяваме го. Искам да кажа — нямаме намерение да предоставим информация на пресата.

— Значи Франк е познавал Ал Хънт — казах.

Доктор Мастърсън отново се поколеба. Лицето му беше напрегнато.

— Да. Ал беше този, който повдигна обвинението.

— Бинго — възкликна Марино.

— Какво точно означава това, че Ал е повдигнал обвинението? — попитах.

— Имам предвид, че той се оплака на един от служителите ни. — В гласа на доктора прозвуча оправдание. — Спомена за случая и пред мен по време на един от сеансите ни. Разпитахме Франк, но той отказа да каже каквото и да било. Беше много раздразнителен и дръпнат младеж. Не можехме да предприемем никакви действия, като се базираме само на думите на Ал. Без потвърждение от Франк обвиненията бяха само слухове.

Марино и аз замълчахме.

— Съжалявам — каза психиатърът изнервено. — Не мога да ви помогна да откриете Франк. Не знам нищо повече. Последният път, когато се чух с баща му, трябва да е бил преди седем-осем години.

— Защо проведохте този последен разговор? — поинтересувах се.

— Господин Еймс ми се обади.

— По каква причина?

— Чудеше се дали не съм се чувал с Франк.

— А бяхте ли се чували? — запита Марино.

— Не — отговори докторът. — Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но никога не съм говорил с Франк по телефона.

— Защо господин Еймс искаше да знае дали сте говорили с Франк? — зададох критичния въпрос.

— Искаше да го открие. Надяваше се, че аз може да знам къде се намира. Защото майка му беше починала. Искам да кажа — майката на Франк.

— Къде е починала и как е станало? — попитах.

— Във Фрийпорт, Мейн. Не съм съвсем наясно с обстоятелствата.

— Естествена смърт?

— Не — отговори докторът, без да ни погледне. — Сигурен съм, че не беше от естествена смърт.

Не ни отне много време да разберем. Марино се обади в полицията във Фрийпорт. Според техните данни в късния следобед на петнайсети януари 1983 госпожа Уилма Еймс била пребита до смърт от „крадец“, който явно се намирал в къщата й, когато тя се прибрала от пазар. Била четиридесет и две годишна, когато умряла. Дребна жена със сини очи и изрусена коса. Престъплението останало неразкрито.

Не изпитвах никакви съмнения относно това кой е бил така нареченият „крадец“. Марино също. Той каза:

— Значи Хънт може наистина да е бил ясновидец, а? Знаел е, че Франки ще очисти майка си. Това се е случило доста време след като двамата идиоти са били заедно в лудницата.

Седяхме и лениво наблюдавахме как Сами се върти около хранилката. След като Марино ме докара от болницата и ме остави пред къщи, аз го поканих на кафе.

— Сигурен ли си, че Франки не е работил в автомивката на Хънт някога през последните години? — попитах.

— Не си спомням в документите им да имаше Франки или Франк Еймс — отговори той.

— Може да си е сменил името — предположих.

— Вероятно го е направил, ако е очистил майка си. Усетил е, че ченгетата ще тръгнат да го търсят. — Марино взе кафето си. — Проблемът е, че нямаме свястно описание на смахнатия, а места като „Мастъруош“ са като една проклета въртяща се врата. Разни типове влизат и излизат през цялото време. Работят там няколко дни, седмица или месец. Имаш ли идея колко бели мъже са високи, слаби и мургави?

Бяхме напреднали доста, но в същото време бяхме адски далеч от приключването на случая. Беше влудяващо.

— Влакънцата подхождат за автомивка — промълвих безсилно. — Хънт е работил в автомивката, използвана от Берил, и е познавал убиеца. Разбираш ли какво ти казвам, Марино? Хънт е знаел за убийството на майката на Франки, защото е много вероятно те да са се виждали и след напускането на „Валхала“. Франки може да е работил в автомивката на Ал. Възможно е дори Франки да се е спрял на Берил, когато тя е закарала колата си за почистване.

— Там има трийсет и шест работници, док. Всички, освен единайсет са черни, а от тези единайсет — шест са жени. Колко остават? Пет? Трима са под двайсет години, което означава, че са били осем-деветгодишни, когато Франки е бил във „Валхала“. Значи това не става. Другите трима не подхождат по различни причини.