Патриша Корнуел - Решаваща улика

Той остави папката на бюрото си. Погледнах предупредително към Марино. Лицето му беше зачервено като на Дядо Коледа и знаех, че ще експлодира всеки момент. Доктор Мастърсън отвори втората папка и продължи:

— Следващият е четиринайсетгодишен, рус, синеок, метър и шейсет, петдесет килограма. Приет през февруари 1979, освободен шест месеца по-късно. Имал халюцинации, склонност към усамотение. Диагностициран като шизофреник от типа на разстроените от пубертетни смущения.

— Имате ли нещо против да ми обясните какво, по дяволите, означава това? — попита Марино.

— Изразява се в непоследователност, ексцентрично държание, изключително силно отчуждаване и други странности в поведението. Например… — Той се зачете в една от страниците. — Случвало му се е да тръгва към автобусната спирка рано сутринта, но не се появявал в училище. При един от тези случаи го намерили да седи под едно дърво и да рисува странни, безсмислени скици в тетрадката си.

— Да бе. А сега е известен художник и живее в Ню Йорк — промърмори Марино саркастично. — Как му е името — Франк, Франклин или поне започва с „Ф“?

— Не. Нищо подобно.

— Е, кой е следващият?

— Следващият е двайсет и две годишен мъж от Делауеър. Червена коса, сиви очи, метър и осемдесет, шейсет килограма. Приет през март 1979, изписан през юни. Диагностициран като страдащ от органически халюцинативен синдром. Допълнителни фактори са били епилепсия и злоупотреба с наркотици. Усложненията са включвали дисфория и опит да се кастрира сам в резултат на халюцинация.

— Какво означава дисфория? — запита Марино.

— Разстроен, неспокоен, депресиран.

— Това преди или след като се е опитал да се превърне в сопрано?

Доктор Мастърсън започваше да показва раздразнение и не можех да го обвиня.

— Следващият — заповяда Марино като фелдфебел.

— Четвъртият е осемнайсетгодишен, черна коса, кафяви очи, метър и седемдесет и пет, седемдесет килограма. Приет през май 1979. Диагноза — шизофрения и параноя. Историята му — Мастърсън прелисти страницата и взе лулата си — включва нефокусиран гняв и тревога, съмнения за пола му, и страх да не го помислят за хомосексуалист. Началото на психозата му е свързано с това, че бил ухажван от един хомосексуалист в мъжка тоалетна…

— Задръжте точно тук! — Ако Марино не го беше спрял, аз щях да го направя. — Трябва да си поговорим за този. Колко време е прекарал във „Валхала“?

Доктор Мастърсън запали лулата си. Без да бърза, погледна документите и отговори:

— Десет седмици.

— По времето, когато и Ал Хънт е бил тук?

— Точно така.

— Значи го ухажвали в тоалетната и му отнели девствеността. После какво? Каква психоза? — попита Марино.

Мастърсън прелистваше страниците. Нагласи очилата си и отговори:

— Ужасни халюцинации. Вярвал, че Господ му заповядва да прави разни неща.

— Какви неща? — Марино се наведе напред.

— Тук няма нищо определено. Не е записано нищо, с изключение на това, че говорел по много странен начин.

— И е бил шизофреник параноик?

— Да.

— Искате ли да обясните това? Например — какви са другите симптоми?

— Най-общо казано — отговори психиатърът, — има определени черти, които включват твърде реалистични халюцинации и илюзии. Може да изпитват въображаема ревност, силно напрежение при междуличностни взаимодействия, раздразнителност и в някои случаи — желание за насилие.

— Откъде беше той? — попитах.

— Мериленд.

— По дяволите — измърмори Марино. — И с двамата си родители ли е живял?

— Живял е само с баща си.

— Сигурен ли сте, че е бил параноик, а не недиференциран? — попитах.

Разликата беше важна. Шизофрениците от недиференцирания тип често имат доста неорганизирано поведение. Като цяло не притежават необходимото, за да подготвят престъпление и успешно да избягат от арестуването. Човекът, когото търсехме, беше достатъчно организиран, за да планира и осъществи престъпленията си, а и да избяга от полицията.

— Почти напълно сигурен съм — отговори доктор Мастърсън, помисли малко и добави: — Първото име на пациента е Франк.

После той ми подаде папката и ние с Марино я прегледахме набързо.

Франк Итън Еймс, или Франк И. — следователно Франки. Напуснал „Валхала“ в края на юли 1979. Малко по-късно, както гласеше написаната от Мастърсън забележка по онова време, избягал от дома си в Мериленд.

— Откъде знаете, че е избягал от къщи? — попита Марино и погледна психиатъра. — Откъде знаете какво е станало с него, след като е напуснал клиниката ви?