Патриша Корнуел - Решаваща улика

— Страхувам се, че няма да съм за дълго на този номер. — Замислих се за момент, после се престорих на много разочарована и добавих: — Ще опитам отново при следващото си пътуване насам. Предполагам, че мога да й пиша на вашия адрес.

— Да, мадам. Можете.

— Какъв е адресът ви?

Тя ми го даде.

— А името на съпруга й?

— Струва ми се — Скип.

Понякога това е умалителното на Лесли, помислих си.

— Госпожа Скип или Лесли Уилсън — измърморих, докато го записвах. — Благодаря ви много.

От справките ми съобщиха, че в Шарлотсвил има само един Лесли Уилсън и двама души с инициалите Л. П. Уилсън и Л. Т. Уилсън. Започнах да набирам. Мъжът, който ми отговори, когато набрах номера на Л. Т. Уилсън, ми каза, че Джини е излязла на пазар и ще се прибере след около час.

Знаех, че непознат глас, задаващ въпроси по телефона, няма да свърши работа. Джини Уилсън щеше да иска първо да се посъветва с доктор Мастърсън, а това щеше да сложи край на въпроса. Малко по-трудно е да откажеш на някой, който изведнъж се появява на вратата ти, особено ако този някой се представи като главният съдебен лекар и може да го докаже.

Джини Сампл Уилсън не изглеждаше и ден по-стара от трийсет в джинсите и червения си пуловер. Беше нахакана брюнетка с дружелюбни очи и множество лунички по носа си. Дългата й коса беше хваната на конска опашка. Във всекидневната зад отворената врата, на мокета седяха две малки момченца и гледаха анимационни филмчета по телевизията.

— Откога работите във „Валхала“? — попитах.

Тя се поколеба.

— Ами около дванайсет години.

Почувствах такова облекчение, че едва сдържах възклицанието си. Джини Уилсън е работила в болницата не само когато Джим Барнс е бил уволнен преди девет години, но и когато две години по-рано Ал Хънт е бил пациент там.

Тя не помръдваше от вратата. Освен моята кола отпред имаше само още една. Изглежда, съпругът й беше излязъл. Чудесно.

— Разследвам убийствата на Берил Мадисън и Кери Харпър — казах.

Очите й се разшириха.

— Какво искате от мен? Не ги познавах…

— Мога ли да вляза?

— Разбира се. Съжалявам. Заповядайте.

Седнахме в малката кухничка, покрита с линолеум и обзаведена с шкафове от бял бор. Беше невероятно чиста. Върху хладилника стояха кутии с бисквити, а по плотовете бяха сложени големи стъклени буркани с подправки. Миялната машина работеше, а от фурната се носеше аромат на кейк.

Възнамерявах да сломя евентуалната съпротива чрез категоричните си въпроси.

— Госпожо Уилсън, Ал Хънт е бил пациент във „Валхала“ преди единайсет години, а за известно време беше главният заподозрян в тези два случая. Познавал се е с Берил Мадисън.

— Ал Хънт? — Тя изглеждаше озадачена.

— Помните ли го? — попитах.

Тя поклати глава.

— Казвате, че работите във „Валхала“ от дванайсет години?

— Всъщност единайсет и половина.

— Ал Хънт е бил пациент там преди единайсет години, както вече ви казах.

— Името не ми е познато…

— Миналата седмица се самоуби — казах.

Сега вече съвсем я зашеметих.

— Малко преди смъртта му говорих с него, госпожо Уилсън. Неговият терапевт е починал при автомобилна катастрофа преди девет години. Джим Барнс. Трябва да ви задам няколко въпроса за него.

По врата й се появи розовина.

— Мислите ли, че самоубийството на Хънт е свързано по някакъв начин с Джим?

На този въпрос беше невъзможно да се отговори.

— Очевидно Джим Барнс е бил уволнен от „Валхала“ часове преди смъртта си — продължих. — Вашето име, искам да кажа моминското ви име, е отбелязано в доклада на съдебния лекар.

— Имаше… Ами… Имаше съмнения — заекна тя. — Нали разбирате — дали е било самоубийство или инцидент. Разпитваха ме. Един лекар, съдебен лекар, не помня точно. Но някакъв мъж ми се обади.

— Доктор Браун?

— Не си спомням името му — каза тя.

— Защо е искал да говори с вас, госпожо Уилсън?

— Предполагам, защото аз бях една от последните видели Джим жив. Реших, че докторът се е обадил в регистратурата и Бети го е препратила към мен.

— Бети?

— Тогавашната ни секретарка.

— Трябва да ми разкажете всичко, което си спомняте за уволнението на Джим Барнс — казах аз, когато тя стана, за да провери кейка.

Джини Уилсън се върна бързо. Вече не изглеждаше притеснена, а ядосана.

— Може да не е правилно да се говори лошо за мъртвите, доктор Скарпета, но Джим не беше свестен човек. Той създаваше големи проблеми във „Валхала“ и трябваше да го уволнят доста по-рано.