Патриша Корнуел - Решаваща улика

В медицинския рапорт имаше записани двама свидетели, хора явно разпитвани от доктор Браун. Единият беше доктор Мастърсън, а другият — болнична служителка на име Джини Сампл.

Понякога работата по случаите с убийства напомня на загубването в голям град. Следваш всички улици, които изглеждат обещаващо. Ако си късметлия, някой затънтен път ще те отведе към главната улица. Какво общо би могъл да има един терапевт, починал преди девет години, със станалите наскоро убийства на Берил Мадисън и Кери Харпър? И все пак чувствах, че има някаква връзка.

Нямах голямо желание да разпитвам персонала на доктор Мастърсън и бях уверена, че той вече е предупредил онези, които трябва, за обаждането ми. Сигурно щяха да са любезни, но безмълвни.

На следващата сутрин, събота, продължих да мисля по този въпрос, макар че се заех с друга работа. Обадих се в „Джон Хопкинс“ с надеждата да открия доктор Исмаил. Там беше. Той потвърди теорията ми. Образците от стомашното съдържание и кръвта на Стърлинг Харпър показваха, че е приела левометорфан малко преди да умре. Нивото беше осем милиграма на литър кръв, твърде високо, за да не завърши със смърт или за да е било случайно. Тя се беше самоубила по начин, който при определени обстоятелства нямаше да възбуди съмнения за самоубийство.

— Тя знаеше ли, че декстрометорфан и левометорфан изглеждат еднакви при рутинните тестове? — запитах доктор Исмаил.

— Не си спомням да сме обсъждали подобно нещо — отговори той. — Но тя проявяваше силен интерес към лечението и лекарствата си, доктор Скарпета. Възможно е да е проучила въпроса в нашата медицинска библиотека. Спомням си, че ми зададе доста въпроси, когато й предписах левометорфан за първи път. Това беше преди няколко години. Тъй като лекарството е експериментално, тя беше любопитна, може би и загрижена…

Почти не слушах по-нататъшните му обяснения. Никога нямаше да успея да докажа, че мис Харпър нарочно е оставила сиропа за кашлица на място, където да го видя. А бях почти сигурна, че точно така е постъпила. Била е твърдо решена да умре с достойнство и без да се опозори, но не е искала да умре сама.

След като затворих телефона, си направих един горещ чай и се заразхождах из кухнята, като често спирах пред прозореца, за да погледам светлия декемврийски ден. Сами, една от малкото катерички албиноси в Ричмънд, се катереше по хранилката за птици. За секунда се оказахме очи в очи. Пухкавите му бузки усилено мърдаха, от лапичките му падаха зрънца, а мършавата му бяла опашка приличаше на въпросителна на фона на синьото небе. Запознахме се миналата зима, когато аз стоях на прозореца и наблюдавах търпеливите му опити да се изкачи на хранилката. Той енергично подскачаше от някое близко клонче, плъзваше се по конусовидния покрив на хранилката, а лапите му се опитваха да се заловят за нещо във въздуха. След значителен брой падания на земята Сами най-после успя да се справи. Оттогава често излизах и му подхвърлях шепа фъстъци. Сприятелихме се дотолкова, че когато не го виждах известно време, чувствах тревога и весело облекчение, когато се появеше за следващата си дажба.

Седнах до кухненската маса с лист и химикалка в ръка и набрах номера на „Валхала“.

— Джини Сампл, моля — казах, без да се представя.

— Тя пациент ли е, мадам? — веднага попита секретарката.

— Не. Служителка в болницата… — престорих се на изненадана. — Поне така мисля. Не съм я виждала от години.

— Момент, моля.

След малко жената се върна на телефона.

— Нямаме никой с това име.

По дяволите! Как е възможно? Телефонният номер, записан срещу името й в доклада на съдебния лекар, беше номерът на „Валхала“. Дали доктор Браун е сгрешил? Девет години са минали. Доста неща могат да се случат за девет години. Госпожица Сампл може да се е преместила. Може да се е омъжила.

— Съжалявам — казах. — Сампл е моминското й име.

— Знаете ли сегашната й фамилия?

— Колко неприятно. Трябваше да знам…

— Джини Уилсън?

Поколебах се.

— Имаме Джини Уилсън — продължи гласът. — Една от социалните ни служителки. Бихте ли изчакали, моля? — Този път се върна още по-бързо. — Да, второто й име е Сампл. Но не работи през уикендите. Ще бъде тук в понеделник сутрин, в осем часа. Желаете ли да оставите съобщение?

— Не можете ли да ми кажете как да се свържа с нея?

— Нямаме право да даваме домашните телефони. — Жената започваше да проявява подозрение. — Ако ми оставите името и номера си, ще се свържа с нея и ще я помоля да ви се обади.