Патриша Корнуел - Решаваща улика

Докторът започна да почиства лулата си от тютюна.

— Как е фамилното му име и къде работи сега? — попитах.

— Съжалявам, но трябва да ви съобщя, че Джим Барнс почина при катастрофа преди доста години.

— Колко години?

Този път докторът се зае с почистването на очилата си.

— Струва ми се преди осем или девет години.

— Как се случи и къде?

— Не си спомням подробностите.

— Каква трагедия — казах аз, като че ли въпросът вече не представляваше интерес за мен.

— Трябва ли да приема, че Ал Хънт е заподозрян във вашия случай? — попита той.

— Два случая. Две убийства.

— Много добре. Два случая.

— За да отговоря на въпроса ви, доктор Мастърсън, мога да кажа, че не е моя работа да подозирам никого в нищо. Полицията се занимава с това. Аз просто трябва да събера информация за Ал Хънт, която да ми помогне да потвърдя, че той е имал склонност към самоубийство.

— Съществува ли някакво съмнение в това, доктор Скарпета? Той се е обесил, нали? Може ли да е нещо друго, освен самоубийство?

— Беше облечен доста странно. Фланелка и слипове — отговорих. — Подобни неща често навеждат на размишления.

— Смятате, че е възможно автоеротично задушаване? — Той учудено повдигна вежди. — Инцидентна смърт, настъпила, докато е мастурбирал?

— Правя всичко възможно да изясня този въпрос, ако въобще бъде зададен.

— Разбирам. Заради застраховката. В случай че семейството му се възпротиви на това, което сте писали в смъртния акт.

— За това също — казах.

— Наистина ли имате съмнения относно случилото се? — намръщи се той.

— Не — отговорих. — Смятам, че се е самоубил, доктор Мастърсън. Мисля, че точно с такова намерение е слязъл в мазето. Възможно е да е свалил панталоните си заедно с колана. А него го е използвал, за да се обеси.

— Добре. Струва ми се, че мога да ви изясня и още нещо, доктор Скарпета. Ал никога не е показвал склонност към насилие. Единственият човек, върху когото е упражнявал някакво насилие, беше самият той.

Повярвах. Също така вярвах, че има доста неща, които докторът не ми казва. Празнините в паметта му бяха съвсем съзнателни. Джим Барнс, помислих си. Джим Джим.

— Колко дълъг беше престоят на Ал при вас? — промених темата.

— Мисля, че около четири месеца.

— Бил ли е и в отделението за престъпници?

— „Валхала“ не притежава такова. Имаме едно отделение, наречено „Задния коридор“, за психопати и шизофреници, хора, които са опасни за самите себе си. Но при нас няма криминални престъпници.

— Ал бил ли е някога в това отделение? — повторих въпроса си.

— Никога не се наложи.

— Благодаря ви, че ми отделихте от времето си — казах аз и станах. — Ако просто ми изпратите по пощата копие от това досие, всичко ще бъде наред.

— С удоволствие. — Той отново се усмихна широко, но не погледна към мен. — Не се колебайте да се обадите, ако възникне още нещо.

Мисълта ме тормозеше, докато вървях по дългия празен коридор към фоайето, но инстинктът ми подсказваше, че не е разумно да питам за Франки или дори да споменавам името му. „Задния коридор.“ Психопати или шизофреници. Ал беше споменал за разговорите си с пациенти от отделението за престъпници. Дали това беше част от въображението му, или просто объркване? Във „Валхала“ нямаше отделение за престъпници. Но спокойно можеше да има някой на име Франки в „Задния коридор“. Може състоянието на Франки да се е подобрило и впоследствие да е бил преместен в друго отделение още докато Ал е бил във „Валхала“. Може Франки да си е въобразявал, че е убил майка си или да е искал това да се е случило.

Франки беше пребил майка си с тояга. Убиецът беше пребил Кери Харпър с метална тръба.

По времето, когато стигнах до офиса си, навън вече беше тъмно и дори чистачите си бяха тръгнали.

Седнах на бюрото и се завъртях към компютъра. След няколко команди екранът пред мен се освети и след секунди видях бележките от случая на Джим Барнс. Преди девет години, на двайсет и първи април, е катастрофирал в областта Албърмарл. Причина за смъртта — фрактура на черепа. Алкохолното съдържание в кръвта му — почти два пъти по-високо от законната граница, а в колата са били намерени наркотици. Джим Барнс определено е имал проблеми.

В стаята на програмистите в края на коридора стоеше една архаична машина за прожектиране на микрофилми. Способностите ми за боравене с техника никога не са били изключителни. След нетърпеливо ровене из филмотеката намерих търсената лента и успях някак си да я наглася в машината. Загасих лампите и се втренчих в безкрайните редици замъглени букви, които преминаваха пред погледа ми. Докато намеря случая, очите вече ме боляха. Лентата изскърца тихичко, когато нагласих ръкописния полицейски рапорт в средата на екрана. Приблизително в единайсет без петнайсет вечерта, в петък, БМВ-то на Барнс пътувало на изток по магистрала 64 с много висока скорост. Когато дясното му колело излязло от пътя, той завъртял волана прекалено силно, ударил се в мантинелата и излетял. Завъртях филма напред и намерих доклада на съдебния лекар. В частта за забележки доктор Браун беше написал, че починалият е бит уволнен същия следобед от болница „Валхала“, където е работил като социален работник. Когато напуснал „Валхала“ приблизително около пет часа, бил изключително раздразнен и ядосан. Барнс бил неженен и едва на трийсет и една години.