Патриша Корнуел - Решаваща улика

— По време на постъпването си в болницата той кататоник 9 9 Болест, предизвикана от мускулни и психически промени, при която наблюдават депресия и неадекватност. — Б.пр. ли е бил? — запитах.

— Изключително депресиран и необщителен — отговори доктор Мастърсън. — Не можеше да ни каже защо се намира тук. Не можеше въобще нищо да ни каже. Не притежаваше емоционалната енергия, необходима, за да отговори на въпросите ни. В досието му ще видите, че не можахме да проведем психологическите тестове в деня на постъпването, а трябваше да ги отложим за по-късна дата.

Резултатите бяха отбелязани в досието. Тестът за интелигентност показваше коефициент 130. Определено проблемът му не се криеше в липсата на интелект. Но аз не се и съмнявах в това. Нямаше симптоми за шизофрения или органическо психическо разстройство. Според диагнозата на доктор Мастърсън Ал Хънт е страдал от „шизотипно смущение на личността, стигащо до раздвоение, което се е изразило в кратка реактивна психоза, когато се заключил в банята и си прерязал вените с кухненски нож“. Беше по-скоро жест на самоубиец. Повърхностните рани представляваха вик за помощ, а не сериозен опит за прекратяване на живота. Майка му го закарала бързо в спешното отделение на близката болница, където го зашили и освободили. На следващата сутрин го приели във „Валхала“. Разговорът с госпожа Хънт разкрил, че инцидентът е бил предизвикан от скандала между съпруга й и Ал по време на вечерята.

— Отначало — продължи доктор Мастърсън — Ал не участваше в никой от груповите терапевтични сеанси или в другите дейности, които изискваме от пациентите си. Лечението против депресията му имаше съвсем слаб ефект и по време на сеансите почти не чувахме и дума от него.

Доктор Мастърсън продължи да обяснява, че след като в края на първата седмица не се наблюдавало никакво подобрение, той дори се замислил за електрошокова терапия, която е равностойна на това да програмираш отново един компютър, вместо да отстраниш причините за грешките му. Макар и крайният резултат в някои случаи да е здраво свързване на мозъчните пътища, преустройство на видовете, то причините за проблема биват неизбежно забравяни или загубени завинаги. Като правило електрошоковата терапия не е най-подходящият избор при младите хора.

— Проведохте ли електрошокова терапия? — запитах, защото не успях да открия бележки за нея в досието.

— Не. Точно в момента, когато реших, че няма друга възможност, се случи чудо по време на един от часовете ни по психодрама.

Той спря, за да запали отново лулата си.

— Обяснителна психодрама, провеждана в болниците — казах.

— Някои от упражненията са за загрявка, както бихте казали вие. По време на този сеанс пациентите бяха подредени и помолени да имитират цветя. Лалета, нарциси, маргарити, за каквото се сетят. Всеки сам избираше в кое цвете да се превъплъти. По избора на пациента може да се съди за доста неща. Това беше първият път, в който Ал участваше в някоя от съвместните дейности. Той направи полукръгове с ръцете си и сведе глава.

Докторът се опита да ми покаже изображението на Ал, но приличаше повече на слон, отколкото на цвете.

— Когато го попитахме какво цвете е, той отговори: „Теменужка“ 10 10 Обидно прозвище за хомосексуалист. — Б.пр. .

Не казах нищо. Изпитвах силна жалост към изгубеното момче, което сега си припомняхме.

— Естествено, първата реакция е да си помислиш, че това е свързано с обръщенията на баща му към него — обясни Мастърсън, докато почистваше очилата си с кърпичка. — Грубо, подигравателно отношение към женствения младеж, към неговата крехкост. Но беше и нещо повече. — Той сложи отново очилата си и ме погледна сериозно. — Запозната ли сте с цветовите асоциации на Ал?

— Горе-долу.

— Теменужката е също така и цвят.

— Да. Много тъмнолилаво — съгласих се.

— То се получава при смесването на синия цвят на депресията с червеното на гнева. Цветът на раните, на болката. Цветът на Ал. Той казваше, че това е цветът, който се излъчва от душата му.

— Това е страстен цвят — казах. — Много напрегнат.

— Ал беше напрегнат младеж, доктор Скарпета. Знаете ли, че той се смяташе за ясновидец?

— Не — отговорих неловко.

— Магическото му мислене включваше ясновидство, телепатия, суеверие. Няма смисъл да ви напомням, че всички тези способности се усилват по време на силен стрес. Той вярваше, че може да разчита мислите на другите хора.