Патриша Корнуел - Решаваща улика

Минути по-късно подадох една банкнота на портиера и той светкавично ни осигури такси.

— Имаш ли нещо против да ми кажеш кой, по дяволите, е този Джоузеф Мактиг? — попита Марино, когато се включихме в движението. — Имам чувството, че знаеш.

— Посетих жена му в Ричмънд. В „Кралските градини“. Разказах ти за това.

— Боже господи!

— Да, и на мен ми се взе акълът — съгласих се.

— Схващаш ли поне нещичко от тая бъркотия?

Не бях сигурна, но определени подозрения се появяваха в мислите ми.

— Звучи ми доста странно — продължи Марино. — Да започнем с това, че Стърлинг Харпър се е качвала на влака, а Берил обикновено е летяла със самолет, когато и двете са отивали в една и съща посока.

— Това не е толкова странно — казах. — Естествено е било да не пътуват заедно. Не са можели да рискуват. Не е трябвало да имат никаква връзка. Ако Кери Харпър е взимал сестра си от гарата, не е имало начин Берил изведнъж да изчезне, при положение че тя и Стърлинг са пътували заедно. — Спрях, защото се сетих още нещо. — А може и госпожица Харпър да е помагала на Берил за книгата й, да й е давала информация за семейство Харпър.

Марино гледаше през прозореца. Обърна се към мен и каза:

— Според мен двете дами са били прикрити лесбийки.

Видях любопитния поглед на шофьора в огледалото.

— Мисля, че са се обичали — казах простичко.

— Ами да. Имали са тайна връзка и са се виждали на всеки два месеца тук, в Балтимор, където никой не ги познава и не им обръща внимание. Знаеш ли какво си мисля — настоя Марино. — Възможно е Берил да е заминала за Кий Уест точно по тази причина. Била е лесбийка, а там е щяла да се чувства у дома си.

— Хомофобията ти наистина е налудничава, Марино, а и уморителна. Трябва да внимаваш. Хората може да започнат да си мислят нещо за теб.

— Да бе — каза той подигравателно.

Замълчах.

Той продължи:

— Важното е, че Берил може да си е намерила приятелка там.

— Вероятно ще трябва да проучиш тази възможност.

— Никога. В никакъв случай няма да се оставя да ме ухапе някой проклет комар в американската столица на СПИН-а. А да седна на приказки с тълпа обратни не съвпада с идеята ми за добро прекарване.

— Помоли ли полицията във Флорида да провери връзките й там? — попитах сериозно.

— Казаха, че са поразпитали тук-там. Мръсна задача им възложихме. Страхували се да хапнат или да пийнат нещичко. Един от педалите от ресторанта, за който тя пише в писмата си, умира от СПИН сега. Ченгетата трябвало да носят ръкавици през цялото време.

— По време на разпитите?

— Да. И хирургически маски — поне когато са говорили с умиращия. Не са открили нищо полезно, информацията не струвала и петак.

— Сигурно — отбелязах. — Когато се държиш с хората като с прокажени, не е твърде вероятно да започнат да откровеничат с теб.

— Ако ме питат мен, би трябвало да отрежат тази част от Флорида и да я пуснат да отплува в океана.

— За щастие никой не те пита — казах.

Прибрах се на свечеряване. На телефонния ми секретар бяха записани няколко съобщения. Надявах се, че едно от тях ще бъде от Марк. Седнах на ръба на леглото, отпивах от виното си и с половин ухо слушах гласовете, идващи от касетата.

Берта, домашната ми помощница, имала грип и съобщаваше, че няма да може да дойде на следващия ден. Главният прокурор настояваше да се срещне с мен за закуска утре сутрин и ми поднасяше приятната новина, че изпълнителите на завещанието на Берил Мадисън ще ни съдят за изгубения ръкопис. Трима журналисти напираха да научат подробности за последните събития, а майка ми искаше да разбере какво предпочитам за Коледа — пуйка или свинско. Това беше начинът й да узнае дали ще може да разчита на присъствието ми поне на един празник през годината.

Не разпознах следващия задъхан глас.

— Имаш толкова красива руса коса. Истинска ли е, или се изрусяваш, Кей?

Превъртях касетата. Почти обезумяла отворих чекмеджето на нощното си шкафче.

— Истинска ли е, или се изрусяваш, Кей? Оставих ти малко подаръче на задната врата.

Зашеметена и с пистолета в ръка, превъртях касетата още веднъж. Гласът беше тих и спокоен. Почти шепнеше. Бял мъж. Не можех да доловя акцент или да усетя някаква емоция в тона. Звукът от собствените ми крака по стълбите ме стресна. Палех лампите във всяка стая, покрай която преминавах. Задната врата се намираше зад кухнята. Сърцето ми заби лудо, когато застанах от едната страна на големия прозорец, който гледаше към хранилката за птици, и леко разтворих завесите, като държах пистолета високо, с насочено към тавана дуло.