Патриша Корнуел - Решаваща улика

Въведоха ни в прекрасен кабинет, където добре облечен управител говореше по телефона. Т. М. Бланд, както гласеше месинговата табелка на бюрото му, погледна към нас и бързо приключи разговора си. Марино не загуби дълго време в обяснения какво точно искаме.

— Списъкът с гостите ни е поверителен — отговори усмихнато господин Бланд.

Марино седна в едно от кожените кресла, запали цигара, без да обръща внимание на надписа „Благодарим ви, че не пушите“, който ясно се виждаше на стената, после извади портфейла си и показа полицейската значка.

— Името ми е Пийт Марино — лаконично каза той. — Ричмъндска полиция, отдел „Убийства“. Това е доктор Скарпета, главният съдебен лекар на Вирджиния. Напълно разбираме настояването ви за дискретност и уважаваме хотела ви заради това, господин Бланд. Но както виждате, Стърлинг Харпър е мъртва. Брат й — Кери Харпър — също. А и Берил Мадисън е мъртва. Кери Харпър и Берил Мадисън бяха убити. Не сме абсолютно сигурни какво точно се е случило с госпожица Харпър. Точно затова сме тук.

— Чета вестници, детектив Марино — каза Бланд.

Усетих, че самообладанието му го напуска.

— Нашият хотел ще сътрудничи на властите по всеки възможен начин.

— Значи те са отсядали тук — каза лейтенантът.

— Кери Харпър никога не е бил наш гост.

— Но сестра му и Берил Мадисън са били.

— Това е вярно — съгласи се Бланд.

— Колко често и кога за последен път?

— Ще трябва да проверя сметката на госпожица Харпър — отговори управителят. — Бихте ли ме извинили за момент?

Той ни остави за не повече от петнайсет минути. Завърна се и ни подаде компютърна разпечатка.

— Както виждате — каза той, докато отново се настаняваше на стола си, — госпожица Харпър и Берил Мадисън са отсядали при нас шест пъти през последните година и половина.

— Приблизително на всеки два месеца — размислих на глас, като проверявах датите на листа. — Освен през последната седмица на август и края на октомври. Изглежда, тогава госпожица Харпър е идвала тук сама.

Той кимна.

— Каква беше причината за посещенията им? — запита Марино.

— Вероятно бизнес. Пазар. Просто почивка. Наистина не знам. В хотела нямаме практика да наблюдаваме гостите си.

— Аз пък нямам практика да се интересувам от гостите ви, освен ако не се сблъскам с труповете им — каза Марино. — Разкажете ми каквото сте забелязали при посещенията на двете дами.

Усмивката на управителя изчезна. Той нервно се заигра със златната си химикалка. Изглеждаше захласнат по мисълта за какво ли би могла да служи същата тази химикалка. Най-после я прибра в джоба на колосаната си розова риза и прочисти гърлото си.

— Мога да ви кажа само това, което съм забелязал — започна той.

— Направете го — каза Марино.

— Двете дами уреждаха пътуването си поотделно. Обикновено госпожица Харпър пристигаше една нощ преди Берил Мадисън и често си заминаваха поотделно и по различно време.

— Какво искате да кажете с това, че са заминавали по различно време?

— Имам предвид, че можеше да напуснат хотела в един и същи ден, но в различни часове, и не използваха един и същи транспорт. Например — никога не пътуваха в общо такси.

— И двете ли тръгваха към железопътната гара? — попитах.

— Струва ми се, че госпожица Мадисън често наемаше лимузина до летището — отговори управителят. — А госпожица Харпър обикновено пътуваше с влак.

— Как бяха настанени? — запитах, докато разучавах разпечатката.

— Да — намеси се Марино. — Тук не пише нищо за стаите им — почука той с пръст по разпечатката. — В единична или двойна стая отсядаха? Нали знаете, едно или две легла?

Господин Бланд се изчерви от грубия намек и отговори:

— Винаги отсядаха в двойна стая с изглед към водата. Те бяха гости на хотела, детектив Марино, ако наистина се нуждаете от тези подробности, които със сигурност не са за публикуване.

— Хей, на какво, по дяволите, приличам? На проклет репортер?

— Казвате, че са отсядали в хотела безплатно? — попитах объркано.

— Да, мадам.

— Имате ли нещо против да ни обясните?

— Такова беше желанието на Джоузеф Мактиг — отговори Бланд.

— Моля? — наведох се напред и се втренчих в него. — Предприемачът от Ричмънд? За този Джоузеф Мактиг ли говорите?

— Покойният господин Мактиг беше един от строителите на района около пристанището. Предприятията му имаха значителен интерес в този хотел. Неговото желание беше да се грижим по най-добрия възможен начин за госпожица Харпър и ние продължихме да изпълняваме дълга си и след смъртта му.