Патриша Корнуел - Решаваща улика

— Значи според теб той е знаел, че Берил е писателка?

— Доста малко неща могат да се пазят в тайна от него. По един или друг начин е разбрал за работата й. Знаел е толкова много за нея, че когато тя е започнала да го осъзнава, се е почувствала ужасно уплашена и изтормозена.

— Разкажи ми за онази нощ — помолих го. — Какво се е случило в нощта, когато е умряла, Ал?

— Знам само това, което прочетох във вестниците.

— До какъв извод стигна от писаното по вестниците?

— Била е вкъщи — започна той. — Ставало е късно, когато той се е появил пред вратата й. Най-вероятно тя го е пуснала вътре. По някое време преди полунощ той е напуснал къщата й и алармената система е заработила. Била е намушкана до смърт. Има следи от сексуално насилие. Това прочетох.

— Имаш ли някаква теория за начина, по който всичко се е случило? — попитах директно. — Размишления върху това, което си прочел?

Той се размърда в стола си, маниерите му отново се промениха. Очите му изглеждаха искрящи от обзелите го силни емоции. Долната му устна затрепери.

— Виждам сцени — каза той.

— Какви?

— Неща, които не бих искал да разкажа на полицаите.

— Аз не съм полицай.

— Те не биха разбрали. Нещата, които виждам и чувам, без да има причина да ги знам. Като Франки. — Хънт преглътна сълзите си. — И като другите. Виждам какво е станало и го разбирам, макар никой да не ми е съобщавал подробностите. Но човек невинаги има нужда от детайли. Нито пък може да се добере до тях в повечето случаи. Знаете защо е така, нали?

— Не съм сигурна…

— Защото хората като Франки също не знаят подробностите. Това прилича на инцидент, който не можеш да си спомниш. Яснотата се завръща изведнъж. Все едно си се събудил от лош сън и се озоваваш вторачен в развалините. Майката, която вече няма лице. Или Берил, мъртва и окървавена. Франкитата се събуждат по време на бягството си или когато ченге, което не си спомнят да са викали, спре колата си пред къщата.

— Да не би да ми казваш, че убиецът на Берил не помни какво точно е извършил? — запитах внимателно.

Ал кимна.

— Напълно сигурен ли си?

— И най-способният психиатър би могъл да го разпитва в продължение на милион години и никога няма да получи точен отговор — каза Хънт. — Истината никога няма да бъде узната. Тя трябва да бъде пресъздадена и доколкото е възможно — разтълкувана.

— Ти точно това си направил. Пресъздал и разтълкувал.

Ал облиза долната си устна. Дишането му беше затруднено.

— Искате ли да ви кажа какво виждам?

— Да — отговорих.

— От първия му контакт с нея е изтекло доста време — започна той. — Тя не е знаела за съществуването му, макар да е възможно да го е виждала някъде в миналото, без да му е обърнала внимание. Безсилието и манията му са го довели на прага й. Нещо го е възбудило, накарало го е да изпита непреодолима нужда да застане срещу нея.

— Какво? — попитах. — Какво го е възбудило?

— Не знам.

— Какво е чувствал, когато е решил да тръгне след нея?

Хънт затвори очи и каза:

— Гняв. Гняв, причинен от неспособността му да направи нещата такива, каквито иска.

— Гняв, защото не е можел да има връзка с Берил?

Все още със затворени очи Ал бавно завъртя глава и каза:

— Не. Вероятно това е било най-близо до повърхността. Но корените са много по-дълбоки. Гняв, защото още от самото начало нито едно от желанията му не се е изпълнявало.

— Още от дете?

— Да.

— Бил ли е тормозен?

— Емоционално — отговори Хънт.

— От кого?

— От майка си. Когато е убил Берил, той всъщност е убил майка си.

— Учил ли си криминална психология, Ал? Четеш ли подобни неща?

Той отвори очи и се втренчи в мен, като че ли не беше чул въпроса ми. Продължи с много чувство:

— Трябва да разберете колко пъти си е представял този момент. Не е бил импулсивен. Искам да кажа, че не е отишъл в къщата й набързо, без подготовка. Денят може да е избран импулсивно, но методът е бил планиран най-щателно. Той в никакъв случай не е можел да си позволи тя да се стресне и да му откаже достъп до дома си. Би могла да се обади в полицията, да даде описанието му. И дори да не го арестуват, маската му ще бъде свалена и никога повече не би могъл да се доближи до нея. Създал е план, гарантиран да не се провали, нещо, което е приспало подозренията й. Когато в онази нощ се е появил на вратата й, той е изглеждал абсолютно безопасен, човек, на когото можеш да се довериш. Затова тя го е пуснала да влезе.

Представих си мъжа във фоайето на Берил, но не виждах лицето или цвета на косата му. Просто неясна фигура, придружена от блясъка на ножа, който той й показва, преди да я убие.