Патриша Корнуел - Решаваща улика

Ал ставаше все по-разсеян и объркан.

— Никога няма да забравя Франки. Франки беше параноик шизофреник. Пребил майка си до смърт с дебела тояга. Опознах Франки. Внимателно го преведох през целия му живот, докато стигнахме до онзи зимен следобед. Казах му: „Франки, Франки, какво беше това нещо? Какво натисна копчето? Спомняш ли си какво преминаваше през мислите ти, през нервите ти?“. Той ми отговори, че седял на стола пред огъня както винаги и гледал пламъците, когато те започнали да му нашепват. Да му нашепват ужасни, зловещи неща. Когато майка му влязла, тя го погледнала както винаги, но този път той го видял в очите й. Гласовете станали толкова високи, че той не бил в състояние да мисли, а следващото нещо, което усетил, било, че целият е мокър и лепкав, а майка му вече нямала лице. Дошъл в съзнание, когато гласовете утихнали. Много нощи след това не можех да спя. Винаги, когато затворех очи, виждах Франки да плаче, облян в кръвта на майка си. Разбирах го. Разбирах това, което е извършил. С когото и да говорех, чиято история да чуех, всичко ми се отразяваше по този начин.

Седях спокойно, изключила въображението си. Опитвах се да бъда само лекар и учен. Попитах го:

— Някога искал ли си да убиеш някого, Ал?

— Всеки го е искал в даден момент — отговори той, когато срещна погледа ми.

— Всеки? Наистина ли мислиш така?

— Да. Всеки човек има подобно желание. Абсолютно.

— Кого си искал да убиеш? — запитах.

— Не притежавам пистолет или някакво друго опасно оръжие — каза Ал. — Защото не искам да имам възможността някога да се поддам на внезапен импулс. Веднъж да си представиш, че правиш нещо, да се свържеш с механизма на деянието, и вратата е открехната. Може да стане. Всъщност всяко зловещо събитие, което се случва по света, първо се е зародило в мислите. Не сме добри или лоши, едното или другото. — Гласът му трепереше. — Дори класифицираните като луди имат собствени причини за това, което са извършили.

— Каква е причината за случилото се с Берил? — попитах.

Мислите ми бяха точно и ясно изказани. И все пак почувствах гадене, когато си представих черните петна по стените, прободните рани по гърдите й, книгите й, подредени по рафтовете, които безмълвно чакаха да бъдат прочетени.

— Човекът, който го е направил, я е обичал — каза Хънт.

— Доста жесток начин, за да го покаже, не мислиш ли?

— Любовта може да бъде жестока.

— Ти обичаше ли я?

— Ние много си приличахме.

— В какъв смисъл?

— Аутсайдери. — Той отново започна да изучава ръцете си. — Самотни, чувствителни и неразбрани. Това я правеше дистанцирана, внимателна и недостижима. Не знам нищо за нея — имам предвид, никой никога нищо не ми е разказвал. Но усещах човешкото същество у нея. Усещах, че тя знае твърде добре коя е и колко струва. Но беше дълбоко огорчена заради цената, която трябваше да плати за това, че е различна. Беше наранена. Не знам от какво. Нещо я беше наранило. Това ме накара да се тревожа за нея. Исках да се сближим, защото знаех, че мога да я разбера.

— Защо не опита да се сближиш с нея?

— Обстоятелствата не бяха подходящи. Може би, ако я бях срещнал някъде другаде…

— Разкажи ми за човека, който се отнесе така с нея, Ал. Той би ли се сближил с нея при подходящи обстоятелства?

— Не.

— Не?

— Не е можело да има подходящи обстоятелства, защото той е непълноценен и го знае — каза Хънт.

Внезапната му промяна беше смущаваща. Сега той пое ролята на психолога. Гласът му беше по-спокоен. Концентрираше се усилено, здраво притиснал ръце в скута си. Заговори:

— Той има твърде лошо мнение за себе си и не може да изразява чувствата си по разумен начин. Привличането се превръща в мания, любовта става патологична. Когато обича, той трябва да притежава, защото се чувства несигурен и уплашен. Когато на тайната му любов не е отговорено, манията му се разраства още повече. Той се фокусира върху нея до такава степен, че способностите му да реагира и функционира нормално намаляват съвсем. Също както Франки е чувал гласове. Нещо го подтиква. Той вече няма контрол.

— Интелигентен ли е? — попитах.

— Сравнително.

— Образование?

— Проблемите му са такива, че той не може да функционира според интелектуалните си способности.

— Защо точно нея? Защо е избрал Берил Мадисън?

— Тя е имала свободата и славата, които му липсват — отговори Хънт със стъклен поглед. — Той смята, че си пада по нея, но не е само това. Той иска да притежава качествата, които му липсват. Иска да притежава и нея. В известен смисъл иска да се превърне в нея.