Патриша Корнуел - Решаваща улика

— Истина е — каза Уесли напрегнато. — След като американското посолство в Париж бе бомбардирано няколко дни по-рано, плановете за пътуването на посланика бяха тайно променени, но не и резервациите.

Очите му гледаха някъде зад мен и той леко почукваше с химикалката си върху левия си палец. После добави:

— Не сме изключили възможността похитителите да са били ударен екип, професионални убийци, наети от някого.

— Добре, добре — каза Марино нетърпеливо. — Никой не е изключил и възможността Берил Мадисън и Кери Харпър да са били убити от професионалист, а убийствата — нагласени така, че да изглеждат дело на луд.

— Мисля, че трябва да започнем с това, което допълнително можем да научим за оранжевото влакънце, за произхода му.

Престраших се и добавих:

— И някой би трябвало по-обстойно да проучи Спаракино и да се увери, че не е имало никаква връзка между него и посланика, който може да е бил истинската цел на отвличането.

Уесли не отговори. Марино изведнъж се заинтересува повече от оправянето на маникюра си с помощта на джобното си ножче. Ханоуъл се огледа и когато реши, че явно нямаме повече въпроси към него, се извини и излезе от стаята. Марино запали нова цигара.

— Ако ме питаш мен — каза той и издуха струя дим, — това се превръща в безсмислено преследване. Искам да кажа — нищо не съвпада. Защо ще наемаш някакъв международен професионален убиец да очисти една авторка на сладникави романи и бивш писател, който не е написал нищо от години?

— Не знам — каза Уесли. — Всичко зависи от това кой какви връзки има. По дяволите, зависи от адски много неща, Пийт. Всичко, което ние трябва да направим, е да проследим уликите, доколкото е възможно. Това ме насочва към следващата точка от графика ни. Джеб Прайс.

— Той е на свобода — каза Марино автоматично.

Погледнах го невярващо.

— Откога? — запита Уесли.

— От вчера — отговори Марино. — Платил е гаранция. Петдесет бона, за да бъда по-точен.

— Имаш ли нещо против да ми кажеш как е успял да го направи? — попитах, бясна от факта, че лейтенантът не ми беше казал за случилото се.

— Нямам нищо против, док.

Знаех, че има три начина да си осигуриш гаранцията. Първият беше от собствените ти пари, вторият — пари от имуществото ти, и третият — чрез лихвар, който взимаше десет процента такса и изискваше да имаш гарант или някакъв друг вид осигуряване, за да не остане той с празни ръце, ако обвиненият реши да напусне града. Джеб Прайс си осигурил парите по последния начин според Марино.

— Искам да знам как е успял — повторих, като извадих цигарите си и придърпах кутията от кока-кола към себе си.

— Знам само един начин. Обадил се на адвоката си, който открил банкова депозитна сметка и изпратил банковата книжка на Лъки.

— Лъки? — попитах.

— Аха. „Компания за заеми Лъки“. Намира се на седемнайсета улица, близо до затвора — за по-удобно. Заложната къща на Чарли Лък за затворници. Позната също като „Заложи и си тръгни“. Ние с Чарли се виждаме от време на време, говорим си, разказваме си по някой виц. Понякога снася по малко информация, друг път мълчи като риба. За съжаление този път не пожела да проговори. Опитах се да го притисна, но за нищо на света не искаше да ми каже името на адвоката на Прайс. Но имам подозрение, че не е местен човек.

— Прайс очевидно има връзки по върховете — казах.

— Явно — мрачно се съгласи Уесли.

— Въобще ли не проговори? — попитах.

— Имаше право да не говори и напълно се възползва от него — отговори Марино.

— Какво научихте за арсенала му? — Уесли отново си водеше бележки. — Проверихте ли го в отдела за регистрации?

Марино отговори:

— Регистриран е на негово име. Има разрешение да носи оръжие, издадено от някакъв изкуфял съдия тук, в Северна Вирджиния. Уви, съдията вече е пенсионер и се е преместил да живее някъде на юг. Според данните от районния съд, включени в досието, Прайс е бил ерген. По времето, когато е издадено разрешителното, е работил във Вашингтон, в някаква борсова къща, наречена „Финкълстайн“. И знаеш ли какво? „Финкълстайн“ вече не съществува.

— Ами шофьорското му досие? — Уесли продължаваше да пише.

— Няма глоби. Едно БМВ, модел 1989, е регистрирано на негово име, на адреса му във Вашингтон — апартамент близо до площад „Дюпон“, откъдето се е изнесъл миналата зима. От домоуправлението ми показаха договора му за наема. Там се е регистрирал като човек със собствен бизнес. Това все още го проучвам. Ще помоля данъчните служби да извадят документите за плащанията му през последните пет години.