Патриша Корнуел - Решаваща улика

— Но оранжевото влакънце е акрилно — напомних му. — Не е найлоново.

— Точно така, доктор Скарпета. Обяснявам ви произхода, за да ви демонстрирам уникалните особености на интересуващото ни влакънце. Вярно е, че това е акрил, а не найлон. Също така фактът, че ярки цветове като оранжевото почти никога не се използват при автомобилните мокети, ни кара да изключим няколко от възможните произхода на влакното — включително плимутите от седемдесетте години. Или които и да били други коли.

— Значи никога преди не сте виждали такова оранжево влакно? — попита Марино.

— Точно към това ви насочвам — поколеба се Ханоуъл.

Уесли превзе разговора:

— Миналата година получихме влакно, идентично с оранжевото във всяко едно отношение. Бяха помолили Рой да прегледа следите от отвлечен в Атина, Гърция, „Боинг 747“. Сигурен съм, че помните случая.

Мълчание. Дори Марино за момент остана безмълвен. Уесли продължи със замислен поглед:

— Похитителите убиха двама американски войници на борда и хвърлиха телата им на асфалта. Чет Рамси, двайсет и четири годишен морски пехотинец, беше първият изхвърлен от самолета. Оранжевото влакно беше прилепнало към кръвта от лявото му ухо.

— Възможно ли е влакънцето да е било от интериора на самолета? — попитах.

— Не изглеждаше така — отговори Ханоуъл. — Сравних го с мостри от мокета, тапицерията на седалките, одеялата и нищичко от тях не съвпадаше с него поне малко. Или Рамси беше привлякъл влакното някъде другаде, а това не изглеждаше възможно, защото то беше залепнало към мокра кръв, или беше резултат от пасивен трансфер от един от терористите към младежа. Единствената друга алтернатива беше да се е прехвърлило върху него от някой от другите пътници, но ако е било така, този човек трябва да го е докоснал, след като е бил ранен. Според показанията на очевидците, никой от пътниците не се е доближавал до него. Рамси бил закаран в предната част на самолета, далеч от останалите пасажери, били го, застреляли го, увили трупа му в едно от одеялата и го изхвърлили на асфалта. Между другото — одеялото беше бежово.

Марино заговори първи. В гласа му нямаше и следа от добро настроение или чувство за хумор.

— Имате ли нещо против да ми обясните как, по дяволите, едно отвличане на самолет в Гърция е свързано с убийствата на двама писатели във Вирджиния?

— Влакънцето свързва поне два от инцидентите — отговори Ханоуъл. — Отвличането и смъртта на Берил Мадисън. Не искам да кажа, че престъпленията са свързани помежду си, лейтенант. Но оранжевото влакънце е толкова необичайно, че трябва да вземем предвид възможността за съществуването на общ знаменател между случилото се в Атина и това, което става тук сега.

Беше повече от възможност, беше сигурност. Имаше общ знаменател. Човек, място или нещо, помислих си аз. Трябва да е някое от трите, а подробностите бавно се материализираха в ума ми. Казах:

— Никога не успяха да разпитат терористите, нали? Двама от тях бяха убити. Други двама успяха да избягат и никога не ги заловиха.

Уесли кимна.

— Напълно сигурни ли сте, че са били терористи, Бентън? — попитах.

След кратка пауза той отговори:

— Не успяхме да ги свържем с никоя терористична група. Но приехме, че са искали да направят антиамериканско изявление. Самолетът беше американски, също и една трета от пътниците.

— С какво бяха облечени похитителите? — попитах.

— Цивилни дрехи. Панталони, фланелки, нищо необичайно — каза той.

— И по телата на двамата убити терористи не бяха открити никакви оранжеви влакна?

— Не знаем — отговори Ханоуъл. — Бяха застреляни на асфалта, а ние не успяхме да се намесим достатъчно бързо, за да изискаме телата и да ги пренесем тук за преглед заедно с труповете на американските войници. За съжаление получих само доклада за влакната от гръцките власти. Никога не съм преглеждал дрехите на бандитите. Очевидно доста неща са могли да бъдат пропуснати. Но дори да е имало оранжево влакънце по труповете, това не би могло да ни обясни неговия произход.

— Хей, какви ми ги разправяте? — настоя Марино. — Какви? Трябва ли да смятам, че търсим избягал похитител на самолет, който сега убива хора във Вирджиния?

— Не можем напълно да изключим това, Пийт — каза Уесли. — Колкото и фантастично да звучи.

— Четиримата мъже, отвлекли самолета, никога не са били свързани с някоя група — припомних аз. — Всъщност не знаем нищо за целта им или кои са били, освен че двама от тях са били ливанци — ако не ме лъже паметта — а другите двама, избягалите, вероятно са били гърци. Струва ми се, че навремето имаше спорове относно дали истинската им цел не е бил един американски посланик, заминаващ на почивка, който е трябвало да се намира на борда заедно със семейството си.