Патриша Корнуел - Решаваща улика

— Как разбрахте това? — попита Марино.

— Найлоновите тапицерии и мокети се развалят много бързо от слънчевата светлина и горещината — обясни Ханоуъл. — Ако влакната не са обработени предварително с метална боя, като по този начин се прибавят ултравиолетови и термични стабилизатори, мокетите ще избелеят адски бързо. Чрез използване на рентгенова флуоресценция успях да открия следи от метал в четири от найлоновите влакна. Макар да не мога да твърдя със сигурност, че произхождат от мокет за кола, те съвпадат с него.

— Има ли шанс да узнаем производителя и модела? — поиска да разбере Марино.

— Страхувам се, не — отговори Ханоуъл. — Освен ако говорим за доста необичайно влакно с патентован модификационен коефициент, почти невъзможно е да се открие производителят на проклетото влакно, особено ако въпросната кола е била направена в Япония. Позволете ми да ви дам един пример. Мокетите за тойота се правят от пластмасови гранули, които се изпращат оттук в Япония. Там ги превръщат във влакна и изпращат тук материала, за да изработят мокетите от него. После мокетите биват изпратени отново в Япония, за да ги поставят в слизащите от поточната линия коли.

Той продължи нататък. Ставаше все по-безнадеждно.

— Имаме главоболия и с колите, произведени в страната. Например корпорация „Крайслер“ може да си набави определен цвят за мокетите от трима различни доставчици. После може да реши да смени доставчиците. Нека си представим, че ние с вас, лейтенант, и двамата караме черни крайслер „Ле барон“ от 1987 година, с винен интериор. Възможно е доставчиците на моя винен мокет да са други. Важното е, че единствената разлика при влакънцата, които прегледах, е разнообразието. Две от тях може да са от домашен мокет. Четири — от автомобилен мокет. Цветовете и формите при напречен разрез варират. Добавете към това и наличието на олефин, дайнел и акрилни влакна, и се получава адска главоблъсканица, която намирам за доста странна.

— Очевидно — намеси се Уесли — убиецът има професия или някакво друго занимание, което го поставя в контакт с различни видове мокети. При убийството на Берил Мадисън е носил дреха, към която са прилепнали много влакна.

Вълна, рипсено кадифе и памучна каша бяха подходящите платове, помислих си. Но не бяхме открили нито вълнени, нито памучни влакна, за които да смятаме, че принадлежат на убиеца.

— Какво ще кажете за дайнела? — попитах.

— Обикновено се свързва с женското облекло. Перуки, изкуствени кожи — отговори Ханоуъл.

— Да, но не само с това — казах. — Риза или панталон, изработени от дайнел, могат да се наелектризират като полиестер и всичко да залепва към тях. Това може да обясни и защо по него е имало толкова много влакна.

— Възможно е — съгласи се Ханоуъл.

— А може и смахнатият да е носил перука — предположи Марино. — Знаем, че Берил го е пуснала в дома си, което означава, че не се е страхувала от него. Повечето жени не се плашат, когато видят друга жена пред вратата си.

— Травестит? — замисли се Уесли.

— Кой знае — отговори Марино. — Те са от най-жестоките гаджета, които можеш да видиш. Отвратителна история. Дори аз не мога да разпозная някои от тях, докато не се доближа до лицата им.

— Ако убиецът е бил маскиран — посочих аз, — как тогава ще обясним прилепналите към него влакна? Ако произходът им е работното му място, той не би могъл да ходи маскиран на работа.

— Освен ако не работи маскиран из улиците — каза Марино. — Влиза и излиза от колите на клиентите си цяла нощ, влиза и излиза от мотелски стаи, постлани с мокети.

— В такъв случай изборът на жертвата му е доста нелогичен — възпротивих се.

— Да, но отсъствието на семенна течност е логично — оспори Марино. — Травеститите и педалите обикновено не се занимават с изнасилвания на жени.

— Обикновено не се занимават и с убийства на жени — отговорих.

— Споменах едно изключение — прекъсна ни Ханоуъл, като погледна часовника си. — Става дума за оранжевото акрилно влакно, което предизвика любопитството ви. — Сивите му очи се фокусираха невъзмутимо върху мен.

— Формата на трилистна детелина — спомних си аз.

— Да — кимна Ханоуъл. — Формата е твърде необичайна. Обикновено подобни влакна се произвеждат с практична цел — да скрият замърсяването и да разпръснат светлината. Единственото място (поне, което аз знам), където може да се намерят тези влакна, е в плимутите, произведени в края на седемдесетте години — влакънцата са от найлоновите мокети. Имат същата форма на трилистна детелина като оранжевото влакънце в случая на Берил Мадисън.