Патриша Корнуел - Решаваща улика

Мисълта как малкият дебелак протяга потната си ръка и казва подобно нещо беше толкова трогателна, че не се засмях. Ако мен самата ме беше засрамил някой от детските ми идоли, също нямаше да мога да го забравя.

— Разказвам ти тази история — обясни Етридж, — за да ти демонстрирам нещо, което вече е било потвърдено, Кей. Когато Спаракино разказа това в Колумбия, беше пиян и мрачен. С висок глас обеща, че ще си отмъсти, ще покаже на Дороти Паркър и останалия литературен свят, че не могат да му се смеят безнаказано. И какво стана? — Той ме погледна преценяващо. — Спаракино е един от най-влиятелните адвокати на писатели в страната, общува с редактори, агенти, писатели. Може всички те тайничко да го мразят, но се и страхуват от него. Често обядва в „Алгонкуин“ и там подписва всичките си договори, като сигурно се подхилва презрително на духа на Дороти Паркър. Прекалено нереално ли ти звучи?

— Не. Човек не трябва да е психолог, за да вникне в това — казах.

— Ето какво ще ти предложа. — Етридж погледна към мен. — Позволи ми аз да се оправя със Спаракино. Искам въобще да не контактуваш с него, ако е възможно. Не трябва да го подценяваш, Кей. Дори когато мислиш, че си му казала съвсем малко, той успява да прочете между редовете, да направи учудващо верни изводи. Не съм сигурен какви точно са били отношенията му с Берил Мадисън или Харпърови, или какви са сегашните му намерения. Вероятно смесица от отвратителни неща. Но не искам да научи повече подробности по тези случаи, отколкото вече знае.

— Успял е да проучи доста — казах. — Например полицейският доклад за Берил Мадисън. Не ме питай как…

— Той е адски изобретателен — прекъсна ме Етридж. — Съветвам те да държиш всички доклади при себе си и да ги изпращаш само там, където се налага. Затегни охраната на кабинета си, пази под ключ всички досиета. Увери се, че персоналът ти не дава информация по случаите никому, освен ако си абсолютно сигурна, че човекът, който се обажда, е същият, за когото се представя. Спаракино ще използва всеки пропуск. За него това е игра. Може много хора да бъдат наранени, включително и ти. Да не говорим какво може да се случи, когато се стигне до съда. След поредната му рекламна шумотевица ще се наложи да предадем делото за разглеждане в Антарктида.

— Той може да е предположил, че ще постъпиш така — казах кротко.

— Да е предположил, че доброволно ще се превърна в гръмоотвод, ще се набутам между шамарите, вместо да оставя помощникът ми да се оправя с положението?

Кимнах.

— Е, може и така да е — съгласи се той.

Бях сигурна в това. Спаракино не беше насочил кампанията си срещу мен, а срещу дългогодишния си враг. Но не можеше да се обърне директно срещу главния прокурор. Никога не можеше да премине покрай пазачите, секретарките, помощниците. Вместо да се мъчи по този начин, Спаракино си беше избрал мен, и получи желания резултат. Мисълта, че са ме използвали по този начин, ме вбеси още повече и изведнъж се сетих за Марк. Каква беше неговата роля в това?

— Раздразнена си и не те обвинявам за това — каза Етридж. — Но просто ще трябва да преглътнеш гордостта и емоциите си, Кей. Имам нужда от помощта ти.

Седях и само слушах.

— Билетът, който ще ни изведе от развлекателния парк на Спаракино, е липсващият ръкопис, който така развълнува всички. Смяташ ли, че е възможно да го откриеш?

Усетих да ме обливат горещи вълни.

— Никога не е идвал в кабинета ми, Том…

— Кей — каза твърдо той. — Това не е въпросът ми. Много неща никога не идват в офиса ти, но успяваш да ги откриеш. Рецепти за лекарства, оплаквания от болки в гърдите, дочути случайно, преди покойният да умре, идеи за самоубийство, научени по някакъв начин от член на семейството. Не притежаваш властта за упражняване на закона, но можеш да разследваш. А и понякога можеш да се добереш до подробности, които никой не би разказал на полицията.

— Не искам да съм обикновен свидетел, Том.

— Ти си свидетел експерт. Разбира се, че не искаш да си обикновен. Това би било загуба.

— Освен това ченгетата са по-добри следователи — добавих. — Те не очакват хората да им казват истината.

— Ти очакваш ли? — попита Етридж.

— Дружелюбният семеен лекар обикновено предполага точно това — хората да му кажат истината, така както я възприемат. Хората правят най-доброто, което могат. А лекарите не очакват пациентите им да лъжат.

— Кей, говориш за общи положения.

— Не искам да съм в положението…

— Кей, законът постановява, че съдебният лекар трябва да разследва причината и начина на смъртта и да отбелязва откритията си писмено. Това може да се интерпретира доста свободно и ти дава правомощия на следовател. Единственото нещо, което не можеш да направиш, е да арестуваш някого. Знаеш го. Полицаите никога няма да намерят този ръкопис. Само ти можеш да го направиш. — Той ме погледна сериозно. — За теб е по-важно, за доброто ти име.