Патриша Корнуел - Решаваща улика

— С него не пристигна нищо подобно, а и не си спомням да съм го видяла на местопрестъплението…

Щях да кажа снощи, но се усетих. Не беше снощи. Харпър умря в неделя вечерта. Днес беше вторник. Бях изгубила чувството си за време. Последните два дни изглеждаха нереални и ако тази сутрин не бях чула отново съобщението от Марк, щях да се чудя дали и неговото обаждане е истина.

— Може смахнатият да го е взел. Още един сувенир — каза Марино.

— Безсмислено е — отговорих. — Разбирам това, че си е взел сувенир в случая с Берил, при положение че убийството й е работа на психопат, обзет от мания за нея. Но защо ще взима нещо от Харпър?

— Вероятно като трофей — предположи Марино. — Ловен трофей. Може да е наемен убиец, който обича да си запазва спомени от работата си.

— Смятам, че един наемен убиец би трябвало да е прекалено внимателен, за да си позволи да постъпи така — възпротивих се аз.

— Да, ти може и да помислиш така. Също както мислеше, че Джеб Прайс би внимавал да не забрави кутийка от филм в хладилната стая — подигравателно каза той.

Свалих ръкавиците си и довърших поставянето на етикети по събраните образци. Взех си документацията и Марино ме последва по стълбите към кабинета ми.

Роуз беше оставила следобедния вестник на бюрото ми. Убийството на Харпър и внезапната смърт на сестра му бяха на първа страница. Заглавието на следващата статия скапа настроението ми за целия ден:

„Главен съдебен лекар обвинен в «загубване» на оспорван ръкопис“

Беше препечатка от статия в нюйоркски вестник, издание на „Асошиейтед прес“. Заглавието беше последвано от отчет за това как съм направила „неспособен“ един човек на име Джеб Прайс, когото съм хванала да претърсва офиса ми вчера следобед. Вбесено си помислих, че обвиненията за ръкописа са дело на Спаракино. Историята с Джеб Прайс трябва да е дошла от полицейския бюлетин. Започнах да преглеждам телефонните съобщения и забелязах, че повечето са от журналисти.

— Ти провери ли компютърните й дискети? — попитах и му хвърлих вестника.

— О, да — отговори той. — Прегледах ги.

— Не можа ли да намериш книгата, за която всичко живо вдига такава гюрултия?

Марино хвърли поглед на първата страница и измърмори:

— Не.

— Няма я там? — избухнах безсилно. — Не е на дискетите? Как може да стане това, щом е писала на компютъра си?

— Не питай мен. Просто ти казвам, че проверих около дузина дискети. В тях нямаше нищо, писано наскоро. Само стари неща, романи. Нищичко за нея самата или Харпър. Няколко стари писма, включително и две до Спаракино. Не ме развълнуваха.

— Може да е скрила дискетите на някое безопасно място, преди да замине за Флорида.

— Може. Но не сме ги намерили.

В този момент влезе Филдинг. Орангутанските му ръце висяха от късите ръкави на хирургическата зелена риза. Мускулите им бяха поръсени с талка от гумените ръкавици, с които работеше в моргата. Филдинг беше свое собствено произведение на изкуството. Бог знае колко часове прекарваше всяка седмица, скулптирайки себе си в някой гимнастически салон. Теорията ми беше, че културистката му мания е обратнопропорционална на манията му за работа. Компетентен заместник главен лекар, той заемаше поста от една година и вече показваше следи от изхабяване. Колкото повече се разочароваше, толкова по-мускулест ставаше. Давах му още две години, преди да се оттегли на по-спокойната и рентабилна длъжност болничен патолог или да стане наследник на Невероятният Хълк 6 6 Хълк Хоган — известен американски борец. — Б.пр. .

— Ще трябва да изследвам Стърлинг Харпър — каза той, докато нервно се въртеше около бюрото ми. — Нивото на алкохол е минимално, в стомаха няма нищо интересно. Няма кървене или необичайни миризми. Сърцето е добро, няма следа от прекаран инфаркт, мозъкът е нормален. Но с нея е ставало нещо. Черният дроб е увеличен, далакът — също. А и лимфните възли.

— Има ли метастази? — попитах.

— Видимо — не.

— Сложи една проба под микроскопа — посъветвах го аз.

Филдинг кимна и бързо излезе от стаята.

Марино ме погледна въпросително.

— Може да са много неща — казах. — Левкемия, лимфома или много други колагенни заболявания — някои от тях са доброкачествени, други — не. Далакът и лимфните възли реагират като компонент от имунната система, искам да кажа — далакът почти винаги се засяга при заболяване на кръвта. Колкото до увеличения черен дроб — това не ни помага в диагностицирането. Не мога да бъда сигурна в нищо, докато не видя под микроскопа хистологичните промени.