Патриша Корнуел - Решаваща улика

Отместих гръдния кош и ребрата и извадих органите от гръдната кухина, докато той мълчаливо наблюдаваше. В мивките течеше вода, потрепваха хирургически инструменти. В ъгъла на стаята един от помощниците остреше нож и се чуваше стърженето на острие върху бруса. Тази сутрин имахме четири случая и всички маси за аутопсия от неръждаема стомана бяха заети.

Марино не проговаряше, затова аз взех думата:

— Какво откри за Джеб Прайс? — попитах.

— В досието му не се появи нищо — отговори той мрачно. — Няма предишни присъди или арести, нищичко. Не иска да пропее. А ако го направи, сигурно ще бъде сопрано след приятелското ти отношение към него. Отбих се в отдела за самоличност, преди да дойда при теб. Те проявяват филма от неговия фотоапарат. Веднага щом свършат, ще ти донеса снимките.

— Ти видя ли ги?

— Само негативите — отговори той.

— И? — попитах.

— Снимките са направени в хладилната стая. Труповете на Харпърови.

Очаквах го.

— Не мисля, че е репортер за някой жълт вестник — казах шеговито.

— Аха. Можем да си мечтаем за това.

Вдигнах поглед към Марино. Не беше в добро настроение. По-рошав от обикновено и с две порязвания от бръснене по лицето. Очите му бяха зачервени.

— Повечето репортери, които познавам, не пълнят джобовете си с деветмилиметрови, заредени с куршуми „Глейзър“ патлаци. А ако ги заключиш, почват да хленчат и да просят монети, за да се обадят на адвоката на вестника. Тоя тип въобще не проговаря — истински професионалист. Отключил си е, за да влезе. Върши си работата в понеделник следобед, на празника, когато не е много вероятно в сградата да има някой. Намерихме колата му, паркирана на три преки. Взел я е под наем. Имаше и телефон вътре. В багажника открихме достатъчно амуниции да спреш малка армия, плюс автомат „Мак Тен“ и предпазна жилетка. Не е репортер.

— Не съм сигурна обаче, че е професионалист — изкоментирах, докато слагах ново острие на скалпела. — Доста немарливо беше да остави кутийката от филма в хладилната стая. А ако искаше да е в пълна безопасност, трябваше да влезе в сградата в два-три сутринта, а не посред бял ден.

— Права си. Кутийката беше немарливост — съгласи се Марино. — Но разбирам защо се е вмъкнал по това време. Да си представим, че погребален дом или линейка дойдат да донесат някой труп, докато Прайс е в стаята. Ако това стане през деня, Прайс може да е достатъчно ловък, за да ги заблуди, че работи тук и има причина да се намира в помещението. Но ако го изненадат в два сутринта, няма да може да даде абсолютно никакво смислено обяснение.

Какъвто и да беше случаят, Джеб Прайс представляваше опасност. Куршумите „Глейзър“ са едно от най-зловещите неща. При съприкосновението с тялото се пръсват и разкъсват плът и органи като оловна градушка. „Мак Тен“ са любимо професионално оръжие на терористи и търговци на наркотици. Продават се на килограм в Централна Америка, Средния изток и моя роден град Маями.

— Може би ще е разумно да заключвате хладилната стая за в бъдеще — добави Марино.

— Вече се обадих на майсторите от управлението.

С години бях отлагала тази предпазна мярка. Хората от погребалните бюра и службата за спешни случаи трябваше да могат да влизат в хладилната стая в извънработно време. Ще трябва да дадем ключове на охраната и на лекарите, които са на повикване. Ще има протести и проблеми. По дяволите, писна ми от проблеми!

Марино насочи вниманието си към трупа на Харпър. Не се изискваше аутопсия или да си гений, за да определиш причината за смъртта.

— Черепът е счупен на няколко места и мозъкът е наранен — обясних.

— Гърлото е прерязано накрая като в случая с Берил, нали?

— Вратните вени и каротидните артерии са срязани, а пък органите не са съвсем бледи — отговорих. — Кръвта му е щяла да изтече за минути, ако е имал кръвно налягане. С други думи — не е кървял достатъчно, за да умре. Бил е мъртъв или е умирал от раните по главата по времето, когато са прерязали гърлото му.

— Има ли рани, получени при самозащита? — попита Марино.

— Нито една.

Оставих скалпела, за да му покажа, и отворих насила вкочанените пръсти на Харпър.

— Няма счупени нокти, контузии или прободни рани. Не се е опитвал да отблъсне ударите.

— Въобще не е разбрал какво го е ударило — отбеляза Марино. — Пристига у дома по тъмно. Смахнатият го чака, вероятно скрит в храстите. Харпър паркира, излиза от ролса. Заключва вратата. В това време оня тип застава зад него и го удря по главата…