Патриша Корнуел - Решаваща улика

Приятелството й със семейство Харпър било напрегнато и объркано. Те се превърнали в трите елемента на буря, която унищожавала всичко наоколо си, в момента, когато заживели заедно във великолепната къща до реката, изпълнена с мечти. Кери Харпър купил и реставрирал прекрасната къща заради Берил и там, в стаята на втория етаж, където тя спяла, я лишил от девствеността й малко след като навършила шестнайсет години.

На следващата сутрин Берил не слязла на закуска. Стърлинг Харпър се качила горе да провери какво става и намерила Берил на леглото, свита като ембрион, потънала в сълзи. Тъй като Стърлинг не могла да се примири с мисълта, че прочутият й брат е изнасилил момичето, което приели като собствена дъщеря, тя решила просто да не вярва на очите си. Никога не казала и дума на Берил и не се и опитала да се намеси. Нощем затваряла кротко вратата си и спяла спокойно.

Изнасилванията продължили седмица след седмица, като почнали да се разреждат, когато тя пораснала, и най-после приключили заради настъпилата импотентност на наградения с „Пулицър“ писател. Били последвани от дълги пиянски вечери и други ексцесии, включително и наркотици. Дошъл моментът, когато лихвите от сумите за романа му и фамилното наследство не можели вече да подкрепят греховете му. Тогава Харпър се обърнал към приятеля си Джоузеф Мактиг, който фокусирал вниманието и способностите си върху това, да направи писателя „не само платежоспособен, но и достатъчно богат, за да може да си позволи най-хубавото уиски и най-качествения кокаин, винаги когато желаел“.

Според Берил госпожица Харпър нарисувала портрета й, след като тя се била изнесла от къщата. Портретът, пресъздаващ дете, ограбено от детската си невинност, с който Стърлинг, съзнателно или не, възнамерявала да тормози брат си завинаги. Той пиел все повече, пишел все по-малко и започнал да страда от безсъние. Станал и редовен посетител на таверна „Кълпепър“ — ритуал, одобрен от сестра му, която използвала свободните часове, за да заговорничи срещу брат си с Берил. Последният удар, представляващ драматичен акт на предизвикателство, бил нанесен, когато Берил, окуражавана от Спаракино, нарушила договора си.

Това бил нейният начин да получи обратно живота си и казано с думите й, „да запазя красотата на приятелката ми Стърлинг, като притисна спомените за нея между тези страници, подобно на цветя в хербарий“. Берил започнала книгата си малко след като Стърлинг била диагностицирана като болна от рак. Връзката помежду им била ненарушима, любовта им — безмерна.

Естествено имаше и отклонения относно книгите, писани от Берил и източниците й на идеи. Бяха включени цитати от предишните й работи. Подозирах, че това обяснява частта от стар ръкопис, която намерихме на тоалетката в спалнята й след убийството. Но беше трудно да се твърди със сигурност. Не можехме да разберем какви мисли са преминавали през главата на Берил. Но разбирах, че работата й е изключителна и достатъчно скандална, за да уплаши Кери Харпър и да накара Спаракино да мечтае за нея.

Нищо в книгата й обаче не подсказваше за Франки. Никъде в ръкописа не се споменаваше мъчението, което впоследствие сложи край на живота й. Струваше ми се, че за нея цялата тази история е била прекалено болезнена и вероятно се е надявала всичко да се размине след известно време.

Почти привършвах с четенето на романа, когато Марк изведнъж сложи ръка на рамото ми.

— Какво има? — Нямах сили да отместя погледа си от листата.

— Кей, погледни това — каза той и сложи една страница върху тази, която четях.

Беше началната страница на двайсет и пета глава. Вече я бях прочела. Отне ми известно време, за да видя това, което бях пропуснала. Беше много чисто копие, а не оригинал като останалите страници.

— Струва ми се, ти каза, че това е единственото копие — запита Марк.

— И аз бях с такова впечатление — отговорих озадачено.

— Чудя се дали е вадила копия и някак си е объркала листата.

— Така изглежда — съгласих се. — Но къде в такъв случай е копието? Не го намерихме никъде.

— Нямам идея.

— Сигурен ли си, че не е у Спаракино?

— Разбира се. Щях да знам, ако беше у него. Обърнах офиса му с краката нагоре, докато него го нямаше, а също и дома му. Освен това си мисля, че той би ми казал, поне преди, когато смяташе, че сме приятели.

— Май ще е по-разумно да отидем да си поговорим с П. Дж.

Оказа се, че днес е свободният ден на П. Дж. Нямаше го нито в „При Луи“, нито вкъщи. Здрачаваше се, когато най-после успяхме да го открием в „Тромавия Джо“, а по това време той вече солидно беше подпийнал. Смъкнах го от бара и го закарах за ръка до една от масите. Забързано представих двамата мъже един на друг.