Патриша Корнуел - Решаваща улика

— Но, Марк — казах аз и усетих, че вече съм безнадеждно завладяна от него, — има нещо много важно, което не мога да разбера.

— Сигурен съм, че има доста неща, които не разбираш и няма начин да разбереш и за в бъдеще, Кей. Всички тези години, в които сме живели разделени, не могат да бъдат разказани в една вечер.

— Ти каза, че Спаракино те е пратил при мен, за да ме манипулираш. Откъде е знаел, че ме познаваш? Ти ли му каза?

— Той спомена за теб при разговора ни веднага след убийството на Берил. Каза, че ти си главният съдебен лекар на Вирджиния. Паникьосах се. Не исках той да се захване с теб. Реших, че е по-разумно аз да го направя вместо него.

— Оценявам кавалерството ти — казах иронично.

— Би трябвало — погледна ме той. — Казах му, че навремето сме били гаджета. Помолих го да те предаде на мен. И той го направи.

— И това е всичко? — попитах.

— Бих искал да е така, но се страхувам, че мотивите ми са били смесени.

— Смесени?

— Струва ми се, че бях очарован от възможността да те видя отново.

— Ти така и каза.

— Не лъжех.

— Сега лъжеш ли ме?

— Кълна се в Бога, че не лъжа — отговори той.

Внезапно осъзнах, че съм облечена с поло и шорти, кожата ми лепнеше, а косата — ужасно рошава. Извиних се и отидох в банята. Половин час по-късно бях издокарана в любимата си кадифена роба, а Марк спеше дълбоко на леглото ми.

Той се прозя и отвори очи, когато седнах до него на леглото.

— Спаракино е много опасен — казах аз, докато бавно прокарвах пръсти през косата му.

— Няма съмнение — отговори Марк сънливо.

— Той е изпратил Партин. Само не мога да разбера откъде е научил, че Берил е живяла тук.

— Защото тя му се е обадила оттук, Кей. Той е знаел през цялото време.

Кимнах. Не бях особено изненадана. Берил може да е зависела от Спаракино до самия си тъжен край, но явно е започнала да не му се доверява. Иначе щеше да остави ръкописа при него, а не в ръцете на някакъв барман на име П. Дж.

— Какво би направил той, ако разбере, че си тук? — запитах кротко. — Какво би направил Спаракино, ако узнае, че ние с теб сме в тази стая и водим този разговор?

— Ужасно ще ревнува.

— Сериозно.

— Вероятно би ни убил, ако смяташе, че ще може да се измъкне.

— Би ли могъл да се измъкне от подобно нещо, Марк?

Марк ме дръпна по-близо до себе си, зарови глава в косата ми и каза:

— По дяволите, не.

На следващата сутрин ни събуди слънцето. Отново се любихме и после спахме плътно прегърнати до десет часа.

Марк се бръснеше и миеше, а аз стоях и гледах през прозореца. Струваше ми се, че никога досега в малкия Кий Уест цветовете не са били толкова ярки, а слънцето — така прекрасно. Ще купя апартамент, където ние с Марк ще се любим до края на живота си. Ще карам колело за първи път от детските си години, ще почна отново да играя тенис и ще оставя цигарите. Ще се потрудя над отношенията си с моето семейство, а Луси ще ни бъде редовен гост. Често ще посещавам „При Луи“ и П. Дж. ще стане наш приятел. Ще гледам как слънчевите лъчи танцуват над морето и ще се моля за една жена на име Берил Мадисън, чиято трагична смърт даде нов смисъл на живота ми и ме научи да обичам отново.

Направихме си късна закуска или ранен обяд в стаята. След като се нахранихме, извадих ръкописа на Берил от раницата.

Марк ме гледаше изненадано.

— Дали това е същото, за което си мисля? — запита той.

— Да. Точно това, за което мислиш.

— Къде, за бога, го откри, Кей?

Марк се надигна от масата.

— Оставила го е при един приятел — отговорих.

Малко след това нагласихме възглавниците зад гърбовете си, сложихме ръкописа на Берил на леглото между нас и аз разказах на Марк за разговора си с П. Дж.

Сутринта се превърна в следобед. Не бяхме излизали от стаята, освен за да оставим мръсните чинии в коридора и да ги заменим със сандвичите и закуските, които бяхме поръчали с приповдигнат дух. В продължение на часове почти не си проговорихме. Чуваше се само шумът от прелистването на страниците, изпълнени с живота на Берил Мадисън. Книгата беше невероятна и неведнъж докара сълзи в очите ми.

Берил беше сладкопойна птица, родена по време на буря, изтерзано прекрасно същество, едва закрепило се на клонките на един ужасен живот. Майка й умряла и баща й я подменил с една жена, която се отнасяла с абсолютно презрение към Берил. Тъй като не можела да търпи света, където живеела, тя придобила способността да създава свой собствен свят. Писането се оказало начин за справяне с проблемите. Талантът й бил невероятен, като музика, композирана от слепци, и живопис, сътворена от глухи. Чрез думите тя е създавала свят толкова реален, че можех да го помириша, вкуся и почувствам.