Патриша Корнуел - Решаваща улика

Пиех си виното мълчаливо и се опитвах да си възвърна самообладанието. После запитах:

— Той намесен ли е по някакъв начин в убийството й, Марк?

— Отначало и аз си мислех същото — отговори той. — Ако не друго, то се чудех дали игрите на Спаракино с Кери Харпър не са отишли прекалено надалеч, така че Харпър да откачи и да убие Берил. Но после и Харпър беше убит и с течение на времето не виждах абсолютно нищо, което да може да свърже Спаракино с тези убийства. Смятам, че е искал да разбере всичко за случая, защото си пада параноик.

— Тревожеше ли се, че полицаите ще преглеждат всичко в кабинета й и може да разберат, че завещанието й е подправено?

— Възможно е. Знам със сигурност, че иска ръкописа й. Няма и съмнение за стойността му. Но освен това не знам нищо друго.

— Какво ще кажеш за иска му? За вендетата му срещу главния прокурор?

— Това вдигна солиден шум — отговори Марк. — А и Спаракино мрази Етридж и страхотно би се зарадвал, ако успее да го унижи или дори да го принуди да напусне поста си.

— Скот Партин е бил тук — уведомих го. — Идвал е наскоро и е задавал въпроси за Берил.

— Интересно — беше единствената реакция на Марк.

— Откога си свързан със Спаракино?

— Повече от две години.

— Господи!

— Хората от Бюрото нагласиха всичко доста грижливо. Бях изпратен като адвокат на име Пол Баркър, който търси работа и иска да забогатее адски бързо. Направих всичко възможно, за да го накарам да се закачи за мен. Естествено той ме провери и когато известни подробности го усъмниха, той се изправи срещу мен. Признах му, че живея под фалшиво име, защото съм под закрилата на Федералната програма за протекция на свидетели. Доста сложно и трудно за обяснение е, но Спаракино повярва, че съм бил замесен в незаконни действия в бившия си живот в Талахаси, пипнали са ме и ченгетата са ме наградили за свидетелските ми показания с нова самоличност и минало.

— Бил ли си замесен в незаконни действия? — попитах.

— Не.

— Етридж е на мнение, че си бил — казах. — А и че си прекарал известно време в затвора.

— Не съм изненадан, Кей. Федералната полиция е склонна да сътрудничи на Бюрото. Досието на този Марк Джеймс, когото ти познаваше, наистина изглежда твърде лошо. Адвокат, преминал на страната на врага, лишен от право да упражнява професията си и е прекарал две години в пандиза.

— Трябва ли да приема, че връзката на Спаракино с „Орндорф и Бъргър“ е само фасада?

— Да.

— За какво, Марк? Трябва да има още нещо, освен рекламните му скандали.

— Убедени сме, че той пере пари на мафията, Кей. Пари от сделки с наркотици. Също така вярваме, че е свързан с организираната престъпност в казината. Замесени са и политици, съдии, прокурори. Мрежата е просто невероятна. Знаехме го от известно време, но е опасно, когато една част от правната система напада другата. Нужни са ни неопровержими доказателства за вина. Затова ме изпратиха там. С течение на времето се разкриваха все повече неща. Трите месеца се превърнаха в шест, а после в години.

— Не разбирам. Фирмата му е законна, Марк.

— Ню Йорк е собствената провинция на Спаракино. Има страхотна власт. „Орндорф и Бъргър“ не знаят почти нищо за дейността му. Аз никога не съм работил за фирмата. Те дори не знаят името ми.

— Но Спаракино го знае — притиснах го. — Чух го да те нарича Марк.

— Да, той знае истинското ми име. Хората от Бюрото бяха адски грижливи, както вече ти казах. Свършиха доста добра работа в написването на новата ми биография, в създаването на досие на Марк Джеймс — не този, когото ти познаваш, а един твърде различен от него човек. — Той замлъкна за момент, лицето му изглеждаше мрачно. — Спаракино и аз се уговорихме, че той ще се обръща към мен с „Марк“ в твое присъствие. През останалото време бях Пол. Работех за него. Известно време дори живях в семейството му. Бях неговият лоялен син или поне той мислеше така.

— Знам, че „Орндорф и Бъргър“ никога не са чували за теб — признах. — Опитах да ти се обадя в Ню Йорк и Чикаго, а те дори нямаха идея за кого говоря. Обадих се и на Дайснър. Той също не знаеше кой си. Може аз да не съм добър беглец, но пък ти си също толкова лош шпионин.

Марк замълча. После каза:

— Наложи се да ме освободят от тази работа, Кей. Ти се появи на сцената, и аз доста рискувах. Оказах се емоционално въвлечен в тази история заради чувствата си към теб, Кей. Беше глупаво от моя страна.

— Не знам как би трябвало да реагирам на това.

— Пий си виното и гледай как луната се издига над Кий Уест. Това е най-добрата реакция.