— Жената, за която говоря, бе загубила доста от зъбния емайл — казах. — Вероятно от прекалено често миене.
— О, абсолютно. Нашата също беше така.
— Струва ми се, че вашата дама не е била бездомница.
— Не е възможно. Някой е платил за тази уста.
— Моята е била бездомна, когато е умряла в Ню Йорк — казах.
— Господи, това ме натъжава. Май която и да е била, не е можела да се грижи сама за себе си.
— Как се казвате? — попитах.
— Джей Бенет.
— Доктор Бенет, спомняте ли си нещо друго, казано по време на онези събрания?
Последва дълго мълчание.
— Да, добре. Това е доста странно — поколеба се отново той. — Да, сетих се. Жената беше свързана с някакъв важен човек. Всъщност вероятно точно с него е живяла, преди да изчезне.
Дадох му допълнителна информация, за да може отново да се свърже с мен. Затворих телефона и срещнах погледа на Уесли.
— Мисля, че Джейн е сестрата на Голт — казах.
— Какво? — възкликна Уесли.
Изглеждаше наистина шокиран.
— Смятам, че Темпъл Голт е убил сестра си — повторих. — Моля те, кажи ми, че не си знаел и това.
Той се разстрои.
— Трябва да потвърдя самоличността й — казах изтощено, без да изпитвам повече никакви емоции.
— Зъболекарският й картон няма ли да свърши работа?
— Ако го намерим. Ако все още рентгеновите й снимки са там. Ако армията стои далеч от мен.
— Армията не знае за нея. — Той замълча и за момент очите му проблеснаха от напиращите сълзи. Той отмести поглед от мен, после каза: — Той току-що ни съобщи какво е направил, когато ни изпрати днешното съобщение чрез КАИН.
— Да — съгласих се. — Той каза, че КАИН убил брат си. Описанието на Голт заедно с нея в Ню Йорк звучеше повече като описание на двама мъже, отколкото на мъж и жена. Има ли други братя и сестри?
— Само сестра. Знаем, че е живяла на Западното крайбрежие, но не успяхме да я намерим, защото тя очевидно не кара кола. Никога не е имала шофьорска книжка. Истината е, че не бяхме сигурни дали въобще е жива.
— Не е — казах.
Той потръпна и погледна встрани.
— Не е живяла никъде — поне не и в последните години — казах, като си припомних мизерните й вещи и недохраненото тяло. — Била е на улицата. Но е оцеляла там без проблеми, докато не се е появил брат й.
Гласът на Уесли затрепери, а той изглеждаше съсипан, когато каза:
— Как може някой да извърши нещо подобно?
Обвих ръце около врата му. Не ми пукаше дали някой няма да влезе. Прегърнах го като приятел.
— Бентън — казах нежно. — Отиди си у дома.
Изкарах уикенда и Новата година в Куантико, но макар да получихме доста писма чрез „Феномен“, не постигнахме никакъв успех в идентифицирането на Джейн.
Зъболекарят й се бе пенсионирал миналата година, а рентгеновите й снимки били предадени на вторични суровини. Липсващите филми бяха най-голямото ни разочарование, тъй като те можеха да ни покажат старите счупвания, конфигурацията на синусите и костните аномалии, които да доведат до положителна идентификация. Що се отнася до картона й, веднага щом заговорих на тази тема, зъболекарят й, вече пенсионер, живеещ в Лос Анджелис, започна да отговаря уклончиво.
— Все пак имате картона й, нали? — попитах директно във вторник следобед.
— Имам милион кутии в гаража.
— Съмнявам се, че имате милион.
— Много са.
— Моля ви. Говорим за жена, която не можем да идентифицираме. Всяко човешко същество има право да бъде погребано под собственото си име.
— Ще ги потърся, ясно ли е?
След минута казах на Марино по телефона:
— Ще трябва да опитаме чрез ДНК тест или визуална идентификация.
— Да бе — отвърна той раздразнено. — И к’во ще направиш? Ще покажеш на Голт снимката й и ще попиташ дали жената, която е пречукал, прилича на сестра му?
— Мисля, че зъболекарят й се е възползвал от нея. И преди съм виждала такива неща.
— За какво говориш?
— Понякога зъболекарите вършат подобни неща. Вписват работа, която не са свършили, за да могат да си приберат парите от медицинските осигуровки.
— Да, но на нея са й правили адски много неща в устата.
— Той би могъл да впише и много повече. Повярвай ми. Би могъл да впише поне два пъти повече златни корони. Това означава хиляди долари. Твърди, че ги изработил, без да го е направил. Тя е психически разстроена, живее с възрастния си чичо. Никой от тях не разбира от работата му.
— Мразя такива задници.
— Ако можем да се доберем до картоните му, ще докладвам за него. Но той няма да ни ги даде. Всъщност те най-вероятно вече въобще не съществуват.
Читать дальше