Патриша Корнуел - Хищникът

— Казвам ти, генерал Голт е вън от играта.

— Защо?

— Уважение.

— Господи, Бентън — извиках и се наведох напред. — Голт може да е убил двама души, обут в чифт от проклетите войнишки ботуши на чичо си. Как ли ще й хареса на армията историята за това, когато се появи в „Таймс“ или „Нюзуик“?

— Не заплашвай.

— Твърдо смятам да го направя. А и ще направя много повече от заплашването, ако хората не свършат това, което трябва. Разкажи ми за генерала. Вече знам, че племенникът му е наследил очите му. А и генералът изглежда доста суетен паун. Изглежда е обичал да се снима в официална униформа като Айзенхауер.

— Може да е бил суетен, но във всички други отношения е бил забележителен човек — каза Уесли.

— Значи наистина е чичо на Голт? Признаваш ли?

Уесли се поколеба.

— Лутър Голт е чичо на Темпъл Голт.

— Разкажи ми още нещо.

— Роден е в Олбъни и завършил Военната академия през 1942. Две години по-късно, когато бил капитан, дивизията му заминала за Франция, където той станал герой в битката при Булж 15 15 Последната контраофанзива на немците през Втората световна война, започнала през 1944 в Белгия и завършила през януари 1945. — Б.пр. . Спечелил Почетен кръст и отново бил повишен. След войната бил изпратен във Форт Лий начело на униформената изследователска дивизия в интендантския корпус.

— Значи ботушите са били негови.

— Определено е възможно.

— Едър човек ли е бил?

— Казаха ми, че когато е бил млад, изглеждал по същия начин като племенника си.

Припомних си снимката на генерала в парадна униформа. Беше слаб и не особено висок. Лицето му изглеждаше силно, с немигащи очи, но не нелюбезно.

— Освен това Лутър Голт е служил в Корея — продължи Уесли. — За известно време бил назначен в Пентагона като началник на „Личен състав“, после се върнал във Форт Лий като заместник-командир. Приключил кариерата си в КВП-В.

— Не знам какво е това — казах.

— Команда за военна помощ — Виетнам.

— А след това се е оттеглил в Сиатъл?

— Преместил се там с жена си.

— Деца?

— Две момчета.

— А отношенията на генерала с брат му?

— Не знам. Генералът е починал, а брат му не иска да говори с нас.

— Значи не знаем откъде Голт може да се е сдобил с ботушите на чичо си.

— Кей, има определен кодекс на спечелилите Почетния кръст. Те си имат своя собствена класа. Армията им дава специален статут и строго ги предпазва.

— За това ли е цялата тази тайнственост?

— Армията не иска целият свят да разбере, че техният генерал, награден с Почетен кръст, е чичо на един от най-ужасните психопати, които страната ни е виждала. Пентагона не желае да се узнае, че този убиец, както ти вече каза, е сритал до смърт няколко човека с ботушите на генерал Голт.

Надигнах се от стола си.

— Писна ми от момчета и техните кодекси на честта. Писна ми от мъжко чувство за дълг и тайнственост. Не сме деца, които си играят на каубои и индианци. Не си играем на война — казах изморено. — Мислех, че поне ти си по-загрижен.

Той също се изправи, но в същия момент пейджърът ми звънна.

— Приемаш всичко погрешно — каза Уесли.

Погледнах екрана на пейджъра. Кодът беше на Сиатъл и без да питам Уесли, използвах телефона му.

— Ало — произнесе напълно непознат глас.

— Този номер току-що се обади на пейджъра ми — казах смутено.

— Не съм звънял на никого. Откъде се обаждате?

— Вирджиния — отговорих и тръгнах да затварям.

— Аз тъкмо звънях на Вирджиния. Почакайте малко. Във връзка с „Феномен“ ли се обаждате?

— О, вероятно сте говорили с Луси.

— ЛУСИРЕЧ?

— Да.

— Тъкмо си изпращахме взаимно поща. Отговарям на запитването за златната амалгама. Аз съм зъболекар в Сиатъл и член на Академията на операторите за златна амалгама. Вие ли сте съдебният лекар?

— Да — отговорих. — Много ви благодаря, че се обадихте. Опитвам се идентифицирам мъртва млада жена с множество златни корони.

— Моля, опишете ги.

Разказах му за устата на Джейн и повредите по зъбите й.

— Възможно е да е била музикантка — добавих. — Може да е свирила на саксофон.

— Тук имаше една дама, която доста напомня за това.

— В Сиатъл?

— Да. Всеки в академията ни я познаваше, тъй като тя имаше невероятна уста. Златните й корони и аномалиите в зъбите й бяха показвани на някои от нашите събрания.

— Помните ли името й?

— Съжалявам. Не беше моя пациентка. Но доколкото си спомням, била професионална музикантка, преди да попадне в някакъв ужасен инцидент. Точно тогава започнали и проблемите със зъбите й.