Патриша Корнуел - Хищникът

— Добре. Ще им дам пощенска кутия тук и копие за пощенската ти кутия в Ричмънд — каза тя и започна да пише. — Отговорите могат да се позабавят. Може да се окаже, че имаш доста зъболекари за приятелство чрез писма. — Тя натисна последния клавиш и отблъсна стола си назад. — Готово. Направено е — каза Луси. — В момента всички абонати на „Феномен“ получават съобщението. Да се надяваме, че някой седи и си играе с компютъра си, а и може да ни помогне.

Още докато говорехме, екранът й стана черен и яркозелени букви се появиха върху него. Включи се принтерът.

— Бързо стана — казах.

Но Луси бе скочила от стола си. Тя изтича до стаята, където живееше КАИН, и сканира пръста си, за да влезе. Стъклената врата се отвори с изщракване и аз я последвах вътре. На монитора на системата се появиха същите букви. Луси грабна малкото бежово дистанционно от бюрото и натисна едно от копчетата. Погледна часовника си и активира секундомера.

— Хайде, ела, ела! — каза тя.

Племенницата ми седна пред КАИН и се вторачи в екрана и съобщението върху него. Беше кратък параграф, повторен безброй пъти и гласеше:

„Съобщение ПК43 76301 001732 Започва

До: Всички ченгета

От: КАИН

Ако КАИН е убил брат си, как смяташ, че ще постъпи с теб?

Ако пейджърът ти звънне в моргата, Исус се обажда.

Съобщение ПК43 76301 001732 Свършва“

Погледнах към рафтовете с модеми, запълващи едната стена и към проблясващите светлинки. Макар да не бях експерт по компютрите, не можех да видя никаква връзка между техните действия и това, което ставаше на екрана. Поогледах се още малко и забелязах телефонен жак под бюрото. Жицата, включена в него, изчезваше под повдигнатия под и това ми се стори странно.

Защо някакъв уред, включен в телефонен жак, може да е поставен под пода? Телефоните стояха върху маси и бюра. Модемите се съхраняваха върху рафтовете. Клекнах и вдигнах плоскостта, която покриваше една трета от пода в стаята на КАИН.

— Какво правиш? — възкликна Луси, без да отмести очи от екрана.

Модемът под пода изглеждаше като малко кубче с бързо проблясващи светлинки.

— Мамка му! — каза Луси.

Повдигнах поглед към нея. Тя погледна часовника си и записа нещо. Дейността върху монитора бе спряла. Светлинките на модема престанаха да светят.

— Аз ли направих нещо? — запитах изненадана.

— Ти, копеле! — извика тя, като удари с юмрук по бюрото си и клавиатурата подскочи. — Почти те бях хванала! Още веднъж, и щях да пипна проклетия ти задник!

Станах.

— Не съм изключила нищо, нали? — попитах.

— Не. По дяволите! Той изключи. Почти го бях пипнала — отвърна тя, все още вторачена в монитора, като че ли зелените думи можеха да се появят отново.

— Голт ли?

— Самозванецът, който се представя за КАИН. — Луси въздъхна тежко и се загледа в създанието, което бе нарекла на първия убиец в света. — Ти го откри — каза тя кротко. — Много добре.

— Значи така е осъществявал връзката — казах.

— Да. И е толкова очевидно, че никой не го забеляза.

— Ти забеляза.

— Но не когато трябваше.

— Кари го е поставила тук, преди да си тръгне миналата есен.

Луси кимна.

— Също като всички други, и аз търсех нещо по-сложно в техническо отношение. А това е гениално с простотата си. Тя е скрила собствения си модем, а номерът е на телефонна линия за диагностика, която почти не се използва.

— Откога знаеш?

— Веднага щом започнаха странните съобщения.

— Значи просто си искала да си поиграеш с него — казах разтревожена. — Осъзнаваш ли колко опасна е тази игра?

Тя започна да пише.

— Той се опита четири пъти. Господи, бяхме съвсем близо.

— За известно време ти смяташе, че Кари върши това.

— Тя е нагласила всичко, но не мисля, че тя ни изпраща тези съобщения.

— Защо?

— Защото следях натрапника ден и нощ. Това е неопитен човек.

За първи път от месеци Луси спомена името на бившата си приятелка.

— Знам как мисли Кари. А и Голт е прекалено нарцистичен, за да остави някой друг, освен него да бъде КАИН.

— Получих бележка, вероятно от Кари, която беше подписана с КАИН — казах.

— Обзалагам се, че Голт не знае за нея. Освен това се обзалагам, че ако е научил за нея, то бързо е отнел малкото удоволствие на Кари.

Замислих се за розовата бележка, която подозирахме, че Голт бе откраднал от Кари в къщата на шериф Браун. Когато Голт я е сложил в джоба на кървавата пижама, това със сигурност му е помогнало да се увери във властта си. Голт използваше Кари. В известен смисъл тя винаги чакаше в колата, освен когато той се нуждаеше от помощта й, за да премести някой труп или да изпълни някое унизително действие.