Патриша Корнуел - Хищникът

Спомних си как излязох от летището и се качих във вехтото, очукано такси, с прозорци и ключалки, които не работеха. Зачудих се дали Голт ме е наблюдавал.

— Кари има ли кола?

— Има „Сааб“ кабриолет, регистриран на нейно име. Но със сигурност не го кара напоследък.

— Не мога да разбера защо е забрала онази жена Аполония — казах. — И как я намерихте?

— Лесно. Работи в „Румърс“. Сигурен съм, че това, което продава, не са само цигари.

— По дяволите — измърморих.

— Предполагам, че връзката е кокаин — каза Марино. — Може да те заинтересува и това, че Аполония се е познавала с шериф Браун. Всъщност са били гаджета, така да се каже.

— Смяташ ли, че тя може да има нещо общо с убийството му? — попитах.

— Да. Вероятно е помогнала на Голт и Кари да стигнат до него. Започвам да си мисля, че шерифът е бил чиста случайност. Смятам, че Кари е попитала Аполония къде може да си купи малко кокаин и така е научила името на Браун. После е разказала на Голт и той е измислил още един от зловещите си кошмари.

— Напълно е възможно — съгласих се. — Аполония знаела ли е, че Кари е жена?

— Да, но не й е пукало.

— По дяволите — казах отново. — Били сме толкова близо.

— Знам. Просто не мога да повярвам, че успяха да се изплъзнат през такава мрежа. Всичко живо обикаля да ги търси. Изкарали сме хеликоптери и какво ли не, пълна програма. Но имам чувството, че са напуснали района.

— Преди малко се обадих на Бентън и той ми затвори телефона — оплаках се.

— Какво? Да не сте се скарали?

— Марино, има нещо адски нередно. Имам чувството, че в кабинета имаше друг човек и Бентън не искаше той да разбере, че аз се обаждам.

— Може да е била жена му.

— След малко тръгвам натам заедно с Луси и Джанет.

— Там ли ще останеш през нощта?

— Зависи.

— Добре. Не ми се искаше да скиташ наоколо, но няма начин. Ако някой се опита да те спре по някаква причина, не спирай. Нито за светлини, нито за сирени. За нищо, освен маркирана патрулна кола.

Марино ме принуди още веднъж да изслушам лекцията му за безопасност.

— И дръж ремингтъна между предните седалки.

— Голт няма да спре да убива — казах.

Марино замълча.

— Когато е бил в кабинета ми, е откраднал комплекта ми от инструменти за дисекция.

— Сигурна ли си, че не го е направил някой от чистачите? Тези ножове вършат добра работа за почистване на риба.

— Знам, че е бил Голт — казах уверено.

Върнахме се в Куантико малко след три. Опитах се да открия Уесли, но го нямаше. Оставих съобщение за него, че може да ме намери в АИП, където възнамерявах да прекарам следващите няколко часа с племенницата си.

На етажа нямаше никакви инженери или учени, тъй като беше празничният уикенд, и имахме възможност да работим сами и на спокойствие.

— Мога да изпратя някое съобщение по електронната поща — каза Луси, която седеше зад бюрото, като погледна часовника си. — Защо просто не се опитаме да хвърлим въдицата и да видим кой ще клъвне?

— Чакай още веднъж да пробвам главния съдебен лекар на Сиатъл.

Звъннах на номера му, но ми казаха, че вече си е тръгнал.

— Изключително важно е да го намеря — обясних на телефонистката. — Вероятно може да бъде открит в дома си?

— Нямам право да давам домашния му телефон. Но ако вие ми оставите номера си, ще му го предам, когато се обади за съобщенията си…

— Не мога да направя това — казах разтревожено. — Не съм на номер, където той може да се обади. — Обясних й коя съм и добавих: — Ще ви дам номера на моя пейджър. Моля ви, помолете го да ми се обади, а после аз ще му звънна.

Това не свърши работа. Мина цял час, но пейджърът ми не се обаждаше.

— Вероятно не е разбрала какво точно трябва да направи — каза Луси, докато преглеждаше информацията в КАИН.

— Има ли някакви странни съобщения? — запитах.

— Не. Петък следобед е и много хора са на почивка. Смятам, че трябва да опитаме да изпратим нещо чрез „Феномен“ и да видим какво ще ни отговорят.

Седнах до нея.

— Как се казва групата?

— Американска академия на операторите за златна амалгама.

— И са концентрирани най-вече в щат Вашингтон?

— Да. Но няма да навреди да включим цялото Западно крайбрежие.

— Е, това ще включи целите Съединени щати — отвърна Луси, докато изписваше „Феномен“, номера и паролата си. — Смятам, че ще е най-добре да го направим чрез пощата — допълни тя и отвори едно от прозорчетата. — Какво искаш да напиша? — запита тя и ме погледна.

— Какво ще кажеш за това? До всички членове на Американската академия на операторите за златна амалгама: съдебен лекар отчаяно се нуждае от помощта ви. После им дай информация как да се свържат с нас.