Патриша Корнуел - Хищникът

Произхождах от сърдечни, трудолюбиви хора, емигрирали от Австрия и Швейцария в началото на деветнайсети век, което обясняваше русата коса и сините ми очи. Въпреки твърдението на майка ми, че когато Наполеон отстъпил Верона на Австрия, нашите прадеди успели да запазят италианската кръв чиста, аз вярвах точно в обратното. Подозирах, че има генетична причина за някои от моите по тевтонски характерни черти.

Появиха се „Мейсис“ 3 3 Най-големият по площ магазин в Манхатън. — Б.пр. , стотици реклами и златните арки на „Макдоналдс“. Постепенно бетонният Ню Йорк изплува под нас. Ясно се виждаха безбройните паркинги и страничните улички, където събраният на високи купчини сняг изглеждаше мръсен дори от въздуха. Заобиколихме ВИП летището за хеликоптери на Западна тридесета улица, като осветихме и развълнувахме калните води на Хъдсън. Насочихме се към едно от местата, близо до блестящ „Сикорски 76“, който караше всички други машини да изглеждат обикновени.

— Внимавайте за задния ротор — каза нашият пилот.

В малката, слабо отоплена сграда ни поздрави около петдесетгодишна жена с тъмна коса, умно лице и изморени очи. Беше опакована в дебело вълнено палто, панталон, ботуши с връзки и кожени ръкавици. Представи ни се като Франсис Пен, началник от транспортната полиция на Ню Йорк.

— Благодаря ви, че дойдохте — каза тя и се ръкува поред с всеки от нас. — Ако сте готови, колите ни чакат.

— Готови сме — отговори Уесли.

Тя ни поведе обратно навън, към хапещия студ, където чакаха две полицейски коли. Във всяка имаше по двама полицаи. Двигателите работеха и отоплението беше пуснато с пълна сила. Имаше един кратък неловък момент, докато държахме вратите отворени и решавахме кой с кого ще пътува. Както доста често се случва, разделихме се според пола и Франсис Пен и аз се качихме в едната кола. Започнах да я разпитвам за юрисдикцията й, тъй като във важен случай като този твърде много хора решават, че те трябва да отговарят за всичко.

— Транспортната полиция има интерес, защото смятаме, че жертвата се е запознала с убиеца в метрото — обясни Франсис Пен, която беше един от тримата началници в шестия по големина полицейски отдел в Америка. — Навярно е станало вчера късно следобед.

— Откъде знаете?

— Всъщност е доста странно. Един от нашите цивилни полицаи патрулирал из станцията в метрото на Осемдесет и първа улица и Сентръл Парк Уест. Около пет и половина вчера следобед забелязал доста особена двойка да излиза от природонаучния музей, от изхода, който води директно към метрото.

Друсахме се върху ледени буци и дупки по пътя и костите на краката ме заболяха.

— Мъжът веднага запалил цигара, а жената държала лула.

— Това е интересно — отбелязах.

— Пушенето в метрото е забранено и това е още една от причините, поради които полицаят ги помни.

— Съставили ли са им акт?

— Само на мъжа. Жената не била запалила лулата си. Мъжът показал на полицая шофьорска книжка. Смятаме, че е била фалшива.

— Казахте, че двойката е изглеждала особено — казах. — Какво точно имате предвид?

— Тя била облечена в мъжко палто и бейзболна шапка с емблема на отбора „Атланта Брейвс“. Главата й била обръсната. Всъщност полицаят дори не беше сигурен, че е била жена. Отначало решил, че са хомосексуална двойка.

— Опишете ми мъжа, с когото е била — помолих.

— Среден ръст, слаб, със странни, остри черти и много необикновени сини очи. Косата му била морковеночервена.

— Първия път, когато видях Голт, косата му беше платиненоруса. Когато го видях миналия октомври, беше черна като боя за обувки.

— Е, вчера определено е била морковеночервена.

— А днес вероятно е друг цвят. Той наистина има необикновени очи. Много напрегнати.

— Той е доста умен.

— Няма описание за това, което е всъщност.

— Сещам се за „зъл“, доктор Скарпета — каза тя.

— Моля, наричайте ме Кей.

— Ако вие ме наричате Франсис.

— Значи, изглежда, вчера следобед те са посетили природонаучния музей — казах. — Каква е изложбата?

— Акули.

Хвърлих поглед към нея. Лицето й беше абсолютно сериозно. Младият полицай отпред се справяше чудесно с ужасното движение из Ню Йорк.

— В момента изложбата е на тема акули. От всеки вид, който можете да си представите, още от най-далечни времена — каза тя.

Замълчах.

— В най-добрия случай можем само да си представим какво се е случило с тази жена — продължи Франсис Пен. — Голт — мисля, че можем да го наричаме така, след като смятаме, че си имаме работа с него — я е завел в Сентръл Парк, след като са излезли от метрото. Отишли са до една част, наречена Чери Хил, застрелял я и оставил голото й тяло, облегнато на фонтана.