Патриша Корнуел - Хищникът

— Знаете ли дали те са минали по тази пътека?

— Това е голям парк, госпожо. Снегът е солидно утъпкан по повечето места, например Рамбъл. Там нищо, дори и три метра сняг не биха могли да уплашат хората, след като са се надрусали или са си уредили среща с ново гадже. Тук, в Чери Хил, е различно. Колите нямат достъп, а в такова време и конете не идват насам. Затова имаме късмет. Сцената на престъплението е запазена.

— Защо смятате, че убиецът и жертвата са тръгнали от Рамбъл? — запита Уесли, който винаги беше директен и лаконичен, когато мислите му се движеха по криволичещите си пътища, търсейки страшната си информация.

— Едно от момчета мисли, че е видяло отпечатъците от нейните обувки ей там — отвърна полицаят, който явно беше приказлив. — Проблемът е, че както виждате, не са твърде характерни.

Огледахме снега, който все повече се разбъркваше от краката на полицаите. Обувките на жертвата нямаха грайфери.

— Освен това — продължи той, — тъй като може да има хомосексуален елемент, смятаме, че Рамбъл е била първоначалната им цел.

— Какъв хомосексуален елемент? — кротко запита Уесли.

— Ами описанието им. Изглеждали са като хомосексуална двойка.

— Не говорим за двама мъже — възрази Уесли.

— На пръв поглед жертвата не е приличала на жена.

— Чий поглед?

— На транспортната полиция. Наистина трябва да поговорите с тях.

— Хей, Мосберг, готов ли си с алгината?

— Направете още един слой.

— Направихме вече четири. Имаме наистина добра черупка, стига твоят алгинат да е достатъчно хладен.

Полицаят, чието име беше Мосберг, клекна и внимателно започна да налива алгинат в отпечатъка, покрит с червен восък. Отпечатъците на жертвата бяха тези, които искахме да получим. Кракът й беше с почти същия размер като този на Голт. Зачудих се дали някога ще намерим ботушите й. Загледах се в следите на около пет метра от фонтана, където започваха отпечатъците от боси крака. Стъпките отиваха право към фонтана, където Голт я бе застрелял в главата.

Огледах сенките, прогонени назад от прожекторите по площадчето, и усетих хапещия студ. Не можех да разбера как е разсъждавала тази жена. Не можех да разбера послушанието й миналата нощ.

— Защо не се е съпротивлявала? — запитах.

— Защото Голт й е изкарал акъла от страх — отвърна Марино и застана до мен.

— Ти би ли си свалил дрехите тук по каквато и да е причина? — попитах.

— Аз не съм тя — отговори той.

В думите му се долавяше стаен гняв.

— Не знаем нищо за нея — логично добави Уесли.

— Да, с изключение на това, че по някаква смахната причина си е обръснала главата — отбеляза Марино.

— Не знаем достатъчно, за да определим поведението й — каза Уесли. — Дори не знаем коя е.

— Какво мислите, че е направил с дрехите й? — запита Марино, като се огледа наоколо, пъхнал ръцете си в джобовете на дългото палто от камилска вълна, което бе започнал да носи след първите няколко срещи с Моли.

— Вероятно същото, което е направил с дрехите на Еди Хийт — отговори Уесли и без да може да се сдържа повече, влезе в гората.

Марино ме погледна.

— Не знаем какво е направил с дрехите на Еди Хийт.

— Предполагам, че Бентън има предвид точно това.

Наблюдавах Уесли с натежало сърце.

— Аз лично не мисля, че оня изрод си ги пази като сувенири. Той не иска да има много боклуци със себе си, когато е в движение.

— Просто ги изхвърля — казах.

Запалката „Бик“ щракна няколко пъти, преди неохотно да дари Марино с малко пламъче.

— Тя е била напълно под контрола му — започнах да размишлявам на глас. — Довел я е тук, накарал я е да се съблече и тя го е направила. Виждаш къде започват отпечатъците на босите й крака. Не е имало борба, дори не си е помислила да бяга. Абсолютно никаква съпротива.

Марино запали цигарата си. Уесли излезе от гората, като внимаваше къде стъпва. Почувствах, че ме гледа.

— Имали са връзка — казах.

— Голт няма връзки — възрази Марино.

— Има, само че свой собствен тип. Изкривени и извратени. Имаше връзка с началника на затвора в Ричмънд и с надзирателката Хелън.

— Да, и ги пречука и двамата. Отряза главата на Хелън и я остави в шибан сак за боулинг насред полето. Фермерът, който откри този малък подарък в земята си, още не е съвсем с всичкия си. Чух, че започнал да пие като смок и отказвал да посади каквото и да било в тази нива. Дори не позволявал на кравите си да ходят там.

— Не съм казвала, че той не убива хората, с които има връзки — отвърнах. — Просто казах, че той все пак има връзки.