Патриша Корнуел - Хищникът

— Защо е тръгнала с него към Сентръл Парк по тъмно? Особено в такова време?

— Смятаме, че може да я е подлъгал да го придружи до Рамбъл.

— А той се посещава най-вече от хомосексуалисти.

— Да. Това е мястото им за срещи. Покрит с растителност каменист район, с криволичещи пътеки, които всъщност не водят доникъде. Дори полицаите от участъка на Сентръл Парк не обичат да ходят там. Независимо колко пъти си ходил на това място, пак е възможно да се загубиш. А и е доста опасно. Вероятно поне двайсет и пет процента от всички престъпления в парка се извършват там. Най-вече грабежи.

— В такъв случай Голт би трябвало добре да познава Сентръл Парк, щом я е завел там по тъмно.

— Сигурно.

Това навеждаше на мисълта, че Голт може да се е крил доста време в Ню Йорк. Тази идея ужасно ме раздразни. Бил е направо пред очите ни, а ние не сме знаели.

Франсис Пен се обърна към мен:

— Тази нощ охраняваме местопрестъплението. Смятах, че ще искате да хвърлите един поглед, преди да ви заведем до хотела ви.

— Абсолютно — отговорих. — Има ли някакви улики?

— Във фонтана намерихме гилза, която има отличителна следа от ударника, съвпадаща с деветмилиметров „Глок“. Намерихме и коса.

— Къде беше косата?

— Близо до мястото, където беше положено тялото — по резбата на конструкцията от ковано желязо във фонтана. Вероятно, когато е нагласял трупа, е закачил кичур от косата си.

— Какъв цвят?

— Яркочервено.

— Голт е прекалено внимателен, за да остави гилза или кичур коса — казах.

— Не е можел да види къде е паднала гилзата — обясни началник Пен. — Било е тъмно. А гилзата е била много гореща, когато е паднала в снега. Така че разбирате как може да е станало.

— Да — потвърдих. — Разбирам.

С няколко минути разлика Марино, Уесли и аз стигнахме до Чери Хил, където бяха поставени прожектори, които да допълнят светлината от старите фенери по периферията на кръглото площадче. Мястото, което навремето било предназначено за завиване на файтоните и водопой на конете, сега беше покрито с дебел сняг и оградено с жълта лента за местопрестъпления.

В центъра на тази зловеща сцена имаше позлатен фонтан от ковано желязо, който, според думите на полицаите, не работел по никое време на годината. Там било облегнато голото тяло на млада жена. Била обезобразена, но според мен този път Голт го бе направил не за да премахне следите от ухапване, а за да остави подписа си, така че ние веднага да идентифицираме художника.

Смятахме, че Голт е принудил последната си жертва да се съблече и боса да отиде до фонтана, където тази сутрин бе намерено замръзналото й тяло. Беше я застрелял от упор в дясното слепоочие и бе изрязал части от кожата по вътрешността на бедрата и лявото й рамо. Към фонтана водеха два чифта отпечатъци от стъпки, а обратно — само един. Кръвта на жената, чието име не знаехме, оцветяваше снега в яркочервено. Отвъд мястото на ужасната й смърт Сентръл Парк преливаше в плътни, заплашителни сенки.

Стоях близо до Уесли и ръцете ни се докосваха, като че ли всеки от нас се нуждаеше от топлината на другия. Той мълчеше и напрегнато оглеждаше следите и мрачния парк. Почувствах как рамото му се издига, докато си поемаше дъх, а после се отпусна още по-тежко върху мен.

— Господи — измърмори Марино.

— Намерихте ли дрехите й? — обърнах се към началник Пен, макар да знаех отговора.

— Няма и следа от тях — отвърна тя, като се огледа наоколо. — Отпечатъците от обувките й стигат чак до края на площадчето, ето тук. — Тя посочи на около пет метра от фонтана. — Ясно се вижда откъде започват босите й стъпки. Преди това е била обута с някакви ботуши, предполагам. С изтъркана подметка и ток, вероятно нещо като каубойски ботуш.

— А той?

— Смятаме, че сме проследили отпечатъците му чак до Рамбъл, но е трудно да се каже. Там има ужасно много отпечатъци и прекалено много разбутан сняг.

— Значи двамата са напуснали природонаучния музей през станцията на метрото, влезли са в парка откъм западната страна, вероятно са отишли до Рамбъл и после са се отправили насам — казах, като се опитвах са сглобя парченцата от мозайката. — Стигнали са до площадчето и той очевидно я е принудил да се съблече и събуе. Тя е отишла боса до фонтана, където той я застрелял в главата.

— Да, така изглежда засега — съгласи се едър детектив от полицията на Ню Йорк, който се представи като Т. Л. О’Донъл.

— Каква е температурата? — запита Уесли. — Или по-точно — каква беше късно снощи?