Патриша Корнуел - Хищникът

— Обикновено показва свръхнапрежение.

Той замълча, като вероятно се чудеше дали и неговите бъбреци не изглеждат по същия начин. Подозирах, че наистина е така.

— Ще ми помогнеш много, ако записваш — казах.

— Няма проблем, стига да ми диктуваш всичко буква по буква.

Той отиде до тезгяха и взе бележник и химикалка. Сложи си ръкавици. Тъкмо бях започнала да диктувам тегла и мерки, когато пейджърът му избръмча.

Марино го свали от колана си и го вдигна, за да види добре номера. Лицето му се смръщи. Отиде до телефона в другия край на залата за аутопсии и набра. Говореше с гръб към мен и само от време на време чувах по някоя дума през шума от инструментите. Разбрах, че това, което му съобщават, е лошо.

Когато Марино затвори, аз вадех оловните частици от мозъка и драсках бележки с молив върху празен, окървавен плик от ръкавици. Спрях и погледнах към него.

— Какво става? — запитах.

Смятах, че обаждането е свързано със сегашния ни случай, тъй като станалото тази вечер бе достатъчно лошо.

Марино се потеше, а лицето му стана тъмночервено.

— Бентън ми изпрати 911 по пейджъра.

— Какво ти изпрати? — запитах учудено.

— Това е кодът, който се уговорихме да използваме, ако Голт нападне отново.

— Боже господи — едва прошепнах.

— Казах на Бентън да не си прави труда да ти се обажда, тъй като аз съм тук и лично ще ти съобщя всичко.

Облегнах се на ръба на масата.

— Къде? — попитах напрегнато.

— Намерили са труп в Сентръл Парк. Жена, бяла, вероятно около трийсетте. Изглежда, Голт е решил да празнува Коледа в Ню Йорк.

Очаквах с ужас този ден. Бях се надявала и молила затишието при Голт да продължи завинаги. Надявах се, че може да е тежко болен или да е умрял в някое забутано село, където никой не знае името му.

— Бюрото ни изпраща хеликоптер — продължи Марино. — Веднага щом свършиш с този случай, трябва да потегляме. Мръсното копеле! — извика той и се заразхожда вбесено. — Да се прояви точно на Бъдни вечер! — допълни той гневно. — Нарочно го е направил. Съвсем умишлено е избрал момента.

— Иди и се обади на Моли — посъветвах го, като се опитвах да запазя спокойствие и да работя по-бързо.

— И точно сега съм облечен с тази идиотщина — посочи той официалната си униформа.

— Нямаш ли други дрехи?

— Ще трябва набързо да се отбия до вкъщи и да си оставя пистолета. А ти какво ще правиш?

— Аз винаги държа дрехи тук. Като излезеш, ще имаш ли нещо против да звъннеш в дома на сестра ми в Маями? Луси трябва да е пристигнала там вчера. Разкажи й какво е станало и й обясни, че няма да мога да отида при тях, поне не засега.

Дадох му телефона и той тръгна.

Беше почти полунощ. Снегът бе спрял и Марино се бе върнал. Антъни Джоунс лежеше в хладилника, раните му — стари и нови — бяха документирани за бъдещото ми явяване в съда.

Отидохме до международното летище, застанахме зад пластмасовите стъкла и загледахме как Бентън Уесли се приземява в „Белджет Рейнджър“. Хеликоптерът кацна на малка дървена площадка и от дълбоките сенки излезе цистерна с гориво. Облаците приличаха на прозрачни воали върху пълното лице на луната.

Загледах Уесли, който изскочи от хеликоптера и забърза встрани от въртящите се перки. Усетих гнева в стойката и нетърпението в походката му. Беше висок и изправен и се движеше със сдържана сила, която плашеше хората.

— Зареждането с гориво ще отнеме около десет минути — съобщи той, когато стигна до нас. — Има ли кафе?

— Това ми се вижда добра идея — казах. — Марино, искаш ли да ти донесем кафе?

— Не.

Оставихме го и отидохме до малкото кафене, сместено между тоалетните.

— Съжалявам — меко ми каза Уесли.

— Нямаме избор.

— И той го знае. Неслучайно е подбрал този момент.

Уесли напълни две стиропорени чашки.

— Май е доста силно.

— Колкото по-силно, толкова по-добре. Изглеждаш скапан.

— Винаги изглеждам така.

— Децата ти прибраха ли се за Коледа?

— Да. Всички са там, разбира се, с изключение на мен. — Той замълча и се загледа за момент встрани. — Игричките му се загрубяват.

— Да, ако наистина е Голт.

— Той е — каза Уесли с ледено спокойствие, което издаваше яростта му.

Бентън мразеше Темпъл Брукс Голт. Беше подлуден и объркан от злия гений на Голт.

Кафето не беше много горещо и го изпихме бързо. Уесли не показа с нищо близостта ни, освен с погледа си, който се бях научила да тълкувам доста добре. Той не разчиташе само на думите, а аз се бях усъвършенствала да се вслушвам в мълчанието му.