Патриша Корнуел - Хищникът

— Не мисля, че ще стане — каза той. — Чух, че в моргата загубили кръвта и другите й органи.

— Къде го чухте? — попитах.

— Познавам няколко човека, които работят там. Детективи от отдела за изчезнали хора.

— Ще я идентифицираме — казах, като го наблюдавах внимателно.

— Е, ако питате мен, хич няма да е хубаво.

Франсис Пен слушаше внимателно. Усетих, че и двете сме достигнали до едно и също заключение.

— Защо казваш такова нещо? — попита го тя.

Майер се ядосваше все повече.

— Заради начина, по който работи скапаната система в тоя шибан град. Залавяме го тук. Обвиняваме го в убийството на онази дама, защото няма достатъчно доказателства да го обвиним в убийството на Джими Давила. А в Ню Йорк няма смъртна присъда. Случаят става още по-слаб, ако дамата няма име и никой не знае коя е тя.

— Думите ви звучат така, сякаш искате случаят да е слаб — каза Уесли.

— Да. Звучат така, защото така искам да бъде.

Марино се вторачи в него учудено и каза:

— Мръсникът пречука Давила със собствения му пистолет. Според мен Голт би трябвало да бъде изпечен на електрическия стол за това.

— Дяволски прав си — съгласи се Майер и стисна челюсти. — Той пречука ченге. Дяволски добро ченге, което сега е обвинено в какви ли не дивотии, защото обикновено става така, когато те очистят, докато си изпълняваш дълга. Хората, политиците, отдел „Вътрешни разследвания“ — всички спекулират. Всеки си има някаква своя цел. Ще бъде много по-добре, ако Голт бъде изправен пред съда във Вирджиния, отколкото тук.

Той отново погледна към мен. Разбрах какво е станало с пробите на Джейн. Детектив Майер бе накарал приятелите си в моргата да му направят услуга в името на убития си другар. Макар да бяха постъпили ужасно неправилно, почти не можех да ги обвинявам.

— Във Вирджиния има електрически стол, а Голт е извършил няколко убийства и там — продължи той. — Всички казват, че доктор Скарпета в много случаи е успявала да убеди съдебните заседатели да обвинят такива животни в убийство първа степен. Само че ако копелето бъде съдено в Ню Йорк, вие вероятно няма да дадете показания, нали?

— Не знам — отговорих.

— Ето. Тя не знае. А това означава — забрави го. — Той се огледа наоколо, като че ли бе защитил тезата си и никой нямаше право да я оспорва. — Този задник трябва да потегли към Вирджиния и да бъде опечен там, ако първо някой от нас не свърши работата тук.

— Детектив Майер — кротко каза Франсис Пен. — Трябва да поговоря с вас насаме. Да отидем в офиса ми.

Те ни напуснаха през задната врата. Франсис щеше да го свали от случая, тъй като той не можеше да бъде контролиран. Щеше да подаде оплакване срещу него и вероятно да го отстрани от работа за известно време.

— Изчезваме — каза Уесли.

— Да — потвърди Марино. — Следващият път, когато ни видите, ще бъде по телевизията.

Говореше за мониторите в контролната стая.

Свалих си палтото и ръкавиците и тъкмо щях да заговоря Луси, когато задната врата се отвори и се появи Майер. Той вървеше с бързи, ядосани крачки към мен.

— Направете го за Джимбо — каза той разчувствано. — Не позволявайте на онзи задник да се измъкне. — Вените по врата му пулсираха. Той вдигна поглед към тавана. — Съжалявам — каза Майер задавено, преглътна сълзите си, отвори вратата и си тръгна.

— Луси? — казах, когато останахме сами.

Тя тракаше по клавишите на компютъра и бе абсолютно съсредоточена в него.

— Здрасти — отговори кратко тя.

Отидох до нея и я целунах по главата.

— Седни — покани ме Луси, без да отмести очи от работата си.

Огледах мониторите. Имаше стрелки за влаковете, отиващи към Манхатън, Бруклин, Бронкс и Куинс, и сложни диаграми, показващи улици, училища и медицински центрове. Всички бяха номерирани. Седнах до нея и извадих очилата от куфарчето си. Франсис Пен се появи с разстроено лице.

— Не беше забавно — каза тя, като застана зад нас, а пистолетът на колана й почти докосна ухото ми.

— Какви са тези проблясващи символи, които приличат на вити стълби? — попитах и посочих към екрана.

— Това са аварийни изходи — отговори началник Пен.

— Можете ли да ми обясните какво точно правите? — помолих.

— Луси, ще оставя ти да обясниш — предложи Франсис.

— Всъщност е много просто — каза Луси, макар никога да не й вярвах, когато твърдеше подобно нещо. — Смятаме, че Голт също разглежда тези карти. Затова го оставям да види това, което аз искам.

Тя натисна няколко клавиша и пред мен се появи друга част от метрото, със символите си и дългите очертания на линиите. Луси написа нещо и се появи един от изходите, оцветен в червено.