Патриша Корнуел - Хищникът

Атомната електроцентрала в Делауеър блестеше като загрял реотан, а в хеликоптера проникваше студен въздух.

— Значи той ще знае, че моментът не е подходящ за пътуване над земята — казах.

— Точно така. Когато има парад, има и много ченгета.

— Тревожа се, да не би да реши да не си прибира парите — каза Марино.

— Ще ги прибере — каза Уесли уверено.

— Да — потвърдих. — Той е привикнал към крек, а наркотикът е много по-силен стимул от страха.

— Мислиш ли, че е убил сестра си заради парите? — запита Марино.

— Не — отговори Уесли. — Но малките суми, изпращани от майката, са още нещо, от което е решил да се възползва. В крайна сметка той е взел абсолютно всичко, което сестра му е имала.

— Не, не е — възразих. — Тя никога не е била зла като него. Това е било най-хубавото нещо, което е имала, и Голт не е могъл да й го отнеме.

— Пристигаме в Голямата ябълка 17 17 Ню Йорк. — Б.пр. с оръжия — долетя неясният глас на Марино.

— Чантата ми — казах. — Съвсем забравих.

— Утре сутринта ще поговоря с комисаря. Много рано сутринта.

Кацнахме на площадката за хеликоптери на Хъдсън, близо до самолетоносача „Интрепид“, който бе обкичен с коледни светлинки. Чакаше ни патрулна кола на транспортната полиция. Спомних си последното ни пристигане тук немного отдавна и първата среща с Франсис Пен. Спомних си кръвта на Джейн в снега, когато още не знаех ужасната истина за нея.

Отново пристигнахме в Спортния клуб.

— В коя стая е Луси? — обърнах се към Уесли, докато чакахме стареца, който изглеждаше така, като че ли цял живот е работил в нечовешки часове, да ни регистрира.

— Не е в стая — отговори той, докато взимаше ключовете.

Отдалечихме се от рецепцията.

— Добре — казах. — Кажи ми.

Марино се прозя.

— Продадохме я на малка фабрика за облекло.

— Тя е под опека — усмихна се Уесли, когато месинговата врата на асансьора се отвори. — Отседнала е при Франсис Пен.

Влязох в стаята си, свалих костюма и го закачих на душа. Изгладих го грижливо, както бях правила последните две нощи, и се замислих дали да не го изхвърля, ако някога отново имам възможност да сменя дрехите си. Спах на широко отворени прозорци, под няколко одеяла. Станах в шест, преди да звънне будилникът. Изкъпах се и си поръчах геврек и кафе.

Уесли ми се обади в седем и малко след това двамата с Марино застанаха пред вратата ми. Слязохме във фоайето, излязохме навън и се качихме в чакащата полицейска кола. Моят „Браунинг“ лежеше в куфарчето ми и се надявах, че Уесли ще уреди специалните разрешителни колкото се може по-бързо, защото не исках да нарушавам строгите нюйоркски закони за носене на оръжие.

— Ето какво ще направим — каза Уесли, докато пътувахме към долната част на Манхатън. — Аз ще прекарам сутринта на телефона. Марино, искам ти да си на улицата заедно с транзитните ченгета. Увери се, че проклетите маркировки са точно там, където трябва да бъдат.

— Ясно.

— Кей, искам ти да се присъединиш към Франсис Пен и Луси. Те ще имат директна връзка с агентите в Южна Каролина и онзи от аптеката. — Уесли погледна часовника си и добави: — Всъщност агентът в Южна Каролина трябва да стигне до плантацията след по-малко от час.

— Значи остава да се надяваме, че самият Голт няма да прецака положението — каза Марино.

Уесли погледна към мен.

— Когато оставих семейство Голт, те изглеждаха съгласни да помогнат — казах. — Не можем ли просто да изпратим парите от нейно име и да я държим далеч от случая?

— Можем — отговори Уесли. — Но колкото по-малко внимание привличаме, толкова по-добре. Госпожа Голт живее в малък град. Ако агентите отидат там и изпратят парите, някой може да проговори.

— И това може да стигне до ушите на Голт? — запитах скептично.

— Ако служителят на „Уестърн Юнион“ в Бюфърт подметне нещо на колегата си от Ню Йорк, той би могъл да направи нещо, с което да уплаши Голт. Не искам да поемаме подобен риск, затова колкото по-малко хора участват, толкова по-добре.

— Разбирам — казах.

— Има и друга причина, поради която искам да си с Франсис Пен — продължи Уесли. — Ако госпожа Голт реши да се намеси по някакъв начин, ти ще трябва да поговориш с нея и да я настроиш подходящо.

— Голт просто може да реши да отиде до аптеката при всяко положение — каза Марино. — Може да узнае, че парите няма да пристигнат чак когато стигне до гишето, ако случайно стане нещо и майка му ни прекара.

— Не знаем какво точно ще направи — каза Уесли. — Но според мен първо ще се обади по телефона.