Патриша Корнуел - Хищникът

— Той не може да си позволи да живее в „Дакота“ — казах.

— Помниш ли фалшивите му документи? — запита Марино. — Италианецът на име Бенели?

— Неговият апартамент ли е това?

— Да — отговори Уесли. — Господин Бенели очевидно е щастливият наследник на огромно семейно богатство. Управата на сградата смята, че сегашният наемател — Голт — е роднина от Италия. Там не задават прекалено много въпроси, а и той говорел с акцент. Положението е твърде удобно за него, защото господин Бенели не плаща наема си. Баща му го изпраща директно от Верона.

— Защо не влезете направо в „Дакота“ и не пипнете Голт там? — запитах. — ЕСЗ могат да направят това.

— Могат, но е по-разумно да не го правим. Прекалено рисковано е — отвърна Уесли. — Това не е война, Кей. Не искаме инциденти, а и сме обвързани от закона. В „Дакота“ има хора, които могат да пострадат. Не знаем къде се намира и самият Бенели. Може да е в същата стая.

— Да, опакован в найлонов чувал и затворен в сандък — намеси се Марино.

— Знаем къде е Голт и сградата е под наблюдение. Но Манхатън не е мястото, където бих избрал да заловя този тип. Ужасно много хора има. Ако започне стрелба, независимо колко си опитен, все някой ще пострада. Някой ще умре. Мъж, жена, дете, което просто е излязло в неподходящия момент.

— Разбирам — казах. — Съгласна съм с теб. Голт в апартамента ли е сега? И къде е Кари?

Уесли отговори:

— Никой от двамата не е бил видян, а и нямаме причина да подозираме, че Кари пътува с него.

— Е, не е използвал картата ми, за да й купи самолетен билет — казах. — Поне това знам със сигурност.

— Знаем, че Голт е бил в апартамента в осем часа тази вечер — съобщи ми Уесли. — Тогава е използвал линията и Луси го е пипнала.

— Тя го е пипнала? — възкликнах и погледнах към двамата мъже. — Пипнала го е оттук и сега я няма? Да не би да е започнала да действа заедно с ЕСЗ?

Представих си как Луси, облечена в черна униформа и ботуши, се качва на самолета във военна база „Андрюс“. Представих си я заедно с групата от пилоти, снайперисти и експерти по експлозивите и учудването ми нарасна.

Уесли ме погледна в очите.

— Тя е в Ню Йорк от два дни. Работи на компютъра на транспортната полиция. Оттам пипна и Голт.

— А защо не работи тук, където се намира КАИН?

Не исках Луси да е в Ню Йорк. Не исках дори да е в един и същи щат с Темпъл Голт.

— Транспортната полиция има великолепна и доста сложна компютърна система — отговори Уесли.

— Те имат някои неща, с които ние не разполагаме, док — добави Марино.

— Какво например?

— Компютърна карта на цялата система на метрото.

Марино се наведе към мен и облегна ръце на коленете си. Разбираше как се чувствам. Виждах го по очите му.

— Смятаме, че Голт се придвижва точно по този начин.

Уесли обясни:

— Смятаме, че по някакъв начин Кари Гретхен е вкарала Голт в компютъра на транспортната полиция чрез КАИН. Той е получил възможността да си избира път из града през тунелите, така че да може да си намира дрога и да извършва престъпленията си. Имал е достъп до подробни диаграми, които включват гари, тунели и аварийни изходи.

— Какви аварийни изходи? — запитах.

— Подземната система има аварийни изходи, които водят вън от тунелите, ако случайно някой влак спре долу. Пътниците могат да бъдат изведени през аварийния изход, който ги качва над земята. В Сентръл Парк има доста подобни изходи.

Уесли стана и отиде до куфарчето си. Отвори го и извади дебел топ бяла хартия. Свали гумения ластик от нея и я разтвори. Видях сложните планове на системата на метрото в Ню Йорк, която включваше линии и постройки, изходи, кошчета за боклук, платформи. Диаграмите покриваха по-голямата част от пода на кабинета, някои бяха над три метра на дължина. Разгледах ги развълнувано.

— Това е от Франсис Пен — казах.

— Точно така — отговори Уесли. — А това, което е в компютъра, е още по-подробно. Например — каза той, като свали връзката си, клекна и посочи — през март 1979 година били свалени турникетите на номер 300 СВ. Това е ето тук. — Той ми показа на чертежа гарата на 110 улица и авеню „Ленъкс“. — А такава промяна се вкарва директно в компютъра на транспортната полиция.

— А това означава, че всички промени веднага се отразяват на компютърните карти — казах.

— Правилно — потвърди Уесли и придърпа чертежа на гарата на Осемдесет и първа улица, където се намираше природонаучния музей. — Причината да мислим, че Голт използва тези карти, е точно тук. — Той посочи един район на картата, който указваше авариен изход много близо до Чери Хил. — Ако Голт е разглеждал този чертеж — продължи Уесли, — най-вероятно е избрал този авариен изход за най-подходящ, когато е извършил убийството в Сентръл Парк. По този начин той и жертвата му са могли да минат незабелязани през тунелите, след като са напуснали музея, а когато са излезли в парка, са били съвсем близо до фонтана, където той е възнамерявал да разположи трупа. А това, което не може да се разбере, когато човек гледа тази тримесечна разпечатка, е, че в деня преди убийството ремонтната служба е заключила изхода, за да извърши необходимите поправки. Според нас тъкмо затова Голт и жертвата му са тръгнали откъм Рамбъл. Някои от отпечатъците от обувки в онзи район отговарят на техните. А следите са били намерени близо до аварийния изход.