Патриша Корнуел - Хищникът

— Знаете ли, имахме тук една магнолия, която бе на около сто години. През пролетта я порази светкавица. Представяте ли си? — запита тя и продължи шиенето. — Тук често има бури. Какво е времето там, откъдето сте?

— Живея в Ричмънд — отговорих.

— О, да — каза тя, а иглата се задвижи по-бързо. — Имали сме късмет, че не сме изгорели всичките през войната. Обзалагам се, че имате прадядо, който е участвал във войната, нали?

— Аз съм италианка — казах. — Родена съм в Маями.

— Е, там наистина става доста горещо.

Господин Голт седеше безпомощно на канапето и вече не поглеждаше към никого.

— Госпожо Голт — казах, — видях Джейн в Ню Йорк.

— Така ли? — Тя изглеждаше искрено зарадвана. — Разкажете ми за това.

Загледах се в ръцете й, които приличаха на колибри.

— Когато я видях, беше много слаба и си бе отрязала косата.

— Тя никога не е доволна от косата си. Когато я носеше къса, приличаше на Темпъл. Те са близнаци и хората често ги бъркаха. Мислеха, че и тя е момче. Затова винаги ходеше с дълга коса. Изненадана съм от думите ви, че се е подстригала.

— Говорите ли често със сина си? — запитах.

— Той не се обажда толкова често, колкото трябва, това лошо момче. Но знае, че винаги може да го направи.

— Джейн се е обаждала тук една-две седмици преди Коледа, нали?

Рейчъл Голт не отговори, а продължи да шие.

— Каза ли ви, че се е видяла с брат си?

Отново мълчание.

— Чудя се, защото и той беше в Ню Йорк.

— Разбира се. Аз му казах, че трябва да се види със сестра си и да й пожелае весела Коледа — каза госпожа Голт, а съпругът й потръпна.

— Изпратили сте й пари? — продължих с въпросите.

Тя вдигна поглед към мен.

— Струва ми се, че навлизате в прекалено лични въпроси.

— Да, госпожо. Страхувам се, че така се налага.

Тя вдяна яркосин конец в иглата.

— Докторите навлизат в лични въпроси — опитах различен подход. — Това е част от работата ни.

Тя леко се засмя.

— Да, така е, така е. Предполагам, че заради това мразя да ходя на лекар. Смятат, че могат да излекуват всичко с магнезиево мляко. Все едно че пиеш бяла боя. Пейтън, би ли ми дал чаша вода с лед? И виж какво би желала гостенката ни.

— Нищо — казах тихо, когато той стана неохотно и напусна стаята. — Много добре сте постъпили, като сте изпратили пари на дъщеря си — казах. — Моля ви, кажете ми как направихте това в толкова голям и оживен град като Ню Йорк.

— Пратих ги със запис чрез „Уестърн Юнион“, както правя винаги.

— А къде точно ги изпратихте?

— В Ню Йорк, където е Джейн.

— Къде в Ню Йорк, госпожо Голт? И повече от веднъж ли сте пращала?

— В една аптека там, защото тя трябва да си купува лекарства.

— За припадъците й, нали?

— Джейн каза, че това е много хубава част от града. Нарича се „Хюстън“. Само дето не се произнася като града в Тексас.

— „Хюстън“ и коя? — запитах.

— Не разбирам какво искате да кажете — раздразни се тя.

— Коя е пресечката й. Нуждая се от адрес.

— Защо, за бога?

— Защото може дъщеря ви да е отишла точно там, преди да умре.

Тя започна да шие още по-бързо и стисна устни в плътна линия.

— Моля ви, помогнете ми, госпожо Голт.

— Тя много се вози на автобус. Казва, че може да види как Америка прелита покрай нея като на филм.

— Знам, че не искате и някой друг да умре.

Госпожа Голт затвори очи.

— Моля ви — настоях.

— Сега си лягам.

— Какво?

— Рейчъл — господин Голт се върна в стаята. — Няма никакъв лед. Не знам какво е станало.

— Да поспя.

Загледах съпруга й объркано.

— Сега си лягам да поспя, моля Бога да пази душата ми — каза той и погледна към нея. — Казвахме тази молитва с децата всяка вечер, когато бяха малки. За това ли мислиш, скъпа?

— Пробен въпрос за „Уестърн Юнион“ — отговори тя.

— Защото Джейн не е имала удостоверение за самоличност — казах. — Разбира се. Те са я карали да отговори на пробен въпрос, за да се уверят, че има право да вземе парите и рецептата си.

— О, да. Винаги това използвахме. Години наред.

— А за Темпъл?

— И за него също.

Господин Голт потърка лицето си.

— Рейчъл, не си му изпращала пари, нали? Моля те, не ми казвай…

— Това са си мои пари. И аз имам собствени пари от семейството ми, също като теб — прекъсна го тя и възобнови ръкоделието си.

— Госпожо Голт — казах, — Темпъл знаеше ли, че Джейн трябва да получи пари от вас в „Уестърн Юнион“?

— Разбира се, че знаеше. Той е неин брат. Каза, че ще ги вземе вместо нея, защото тя не се чувствала добре. Онзи кон, който я хвърли на земята… Но тя никога не е била с ясен разум като Темпъл… А и на него изпращах по малко.