Патриша Корнуел - Хищникът

— Казахте, че Джейн е живяла на Западния бряг? — попитах.

— Ние с Рейчъл не знаехме какво друго да направим. Знаехме, че е само въпрос на време, преди Темпъл да я убие, което той почти успя да направи. Нали разбирате, имах брат в Сиатъл. Лутър.

— Генералът — казах.

Той продължи да гледа втренчено напред.

— Предполагам, че знаете доста неща за нас. Темпъл направи всичко възможно за това. Сигурно скоро ще видя историята ни по телевизията или ще я прочета в някоя книга.

Той удари с юмрук по парапета.

— Значи Джейн се е преместила при брат ви и жена му?

— Да, а ние задържахме Темпъл в Олбъни. Повярвайте ми, ако можех да изпратя него някъде, а да задържа нея, точно така щях да постъпя. Джейн беше много сладко и чувствително дете. Мечтателна и мила. — Сълзите се затъркаляха надолу по бузите му. — Свиреше на пиано и саксофон, а Лутър я обичаше като свое дете. Той имаше само синове. Всичко вървеше добре, като се имат предвид неприятностите ни с Темпъл. Ние с Рейчъл ходехме няколко пъти годишно до Сиатъл. Беше много трудно за мен, но жена ми направо й се разби сърцето. После направихме голяма грешка.

Той млъкна, за да се поуспокои и прочисти гърлото си. После продължи:

— Джейн настоя да си дойде у дома едно лято. Мисля, че беше тъкмо преди да навърши двайсет и пет. Искаше да празнува рождения си ден с цялото семейство. Тя, Лутър и жена му, Сара, дойдоха в Олбъни от Сиатъл. Темпъл се държеше, като че ли не е ни най-малко развълнуван. Спомням си… — Той отново прочисти гърлото си. — Спомням си толкова ясно как си помислих, че може би всичко ще се оправи. Реших, че той е преодолял лошите си чувства към нея. Джейн се забавлява много добре на рождения си ден, а после реши да изведе старата ни хрътка, Снагълтут, на разходка. Искаше да я снимаме и го направихме. Между пекановите дървета. После всички се прибрахме в къщата, освен нея и Темпъл. Той се прибра надвечер и аз го попитах къде е сестра му. Темпъл ми отговори, че Джейн отишла да поязди. Чакахме дълго време, но тя не се появи. Затова ние с Лутър тръгнахме да я търсим. Намерихме коня й да се мотае около конюшнята, все още оседлан, а тя лежеше на земята, цялата в кръв.

Той разтърка лицето си с ръце. Едва понасях тъгата, която изпитвах заради този човек и дъщеря му. Изпитвах ужас от мисълта, че трябва да му разкажа края на зловещата история.

— Докторът — продължи той — реши, че конят я е ритнал, но аз имах известни подозрения. Мислех, че Лутър просто ще убие момчето. Нали разбирате, той не е спечелил Почетен кръст за това, че е раздавал униформи и манерки. След като Джейн се съвзе достатъчно, за да напусне болницата, Лутър я заведе обратно в Сиатъл. Но тя никога не се оправи напълно.

— Господин Голт — казах. — Имате ли представа къде може да е дъщеря ви сега?

— Ами тя заживя сама преди около четири-пет години, когато Лутър почина. Обикновено я чуваме на Коледа или рождените дни, когато е в настроение.

— Чухте ли я тази Коледа?

— Не на самата Коледа, а една-две седмици преди това.

Той се замисли, а на лицето му се появи странно изражение.

— Къде беше тя?

— Обади се от Ню Йорк.

— Знаете ли какво е правила там?

— Никога не знам какво прави. Мисля, че просто се скита и се обажда, когато има нужда от пари.

Пейтън Голт се загледа в чаплата, застанала на малкото хълмче.

— Когато ви се обади от Ню Йорк — настоях, — поиска ли ви пари?

— Имате ли нещо против да запаля?

— Не, разбира се.

Той извади пакет „Мерит“ от джоба си и започна да я пали. Завъртя се на една, после на друга страна, но вятърът упорито гасеше клечките му. Най-после аз закрих ръката му с моята и той успя да запали. Целият трепереше.

— Много важно е да ми кажете за парите — казах. — Колко сте изпратили и как ги е получила.

Той се замисли.

— Ами нали разбирате, Рейчъл се занимава с това.

— Жена ви със запис ли е изпратила парите или с чек?

— Май не познавате дъщеря ми. Никой не би й осребрил чек. Рейчъл й изпраща записи редовно, защото Джейн трябва да пие лекарства, за да предотврати припадъците си. Получава ги заради онова, което се случи с главата й.

— Къде бяха изпратени парите?

— В един от офисите на „Уестърн Юнион“. Рейчъл може да ви каже кой точно.

— А синът ви? Имате ли връзка с него?

Лицето му помръкна.

— Никаква.

— Никога ли не се е опитвал да си дойде у дома?

— Не.

— А тук? Той знае ли, че сте тук?

— Единствената връзка, която бих осъществил с Темпъл, е ако съм с двуцевка в ръка — каза той и мускулите на челюстта му потръпнаха. — Не давам и пет пари за това, че ми е син.