Патриша Корнуел - Хищникът

— Слушай, Ана каза, че мога да живея тук. Ние сме много добри приятелки.

Мустаците й помръднаха, когато ми показа малкото си бяло коремче.

— Ако искаш да говориш за проблемите си, не си прави труда — казах и хвърлих сака на задната седалка. — Ана е психиатърът, а не аз.

Отворих вратата си. Катеричката пристъпи към мен. Не можах да издържа и зарових в сака, където намерих пакетче фъстъци от самолета. Когато излизах от двора, катеричката стоеше на задните си крака и дъвчеше усилено, наблюдавайки заминаването ми.

Поех по шосе 278 през пейзаж, изпъстрен с тръстики, папур и зановец. Езерата бяха покрити с лотоси и лилии, а в небето летяха ястреби. Изглеждаше сякаш повечето хора, които не живеят на островите, са бедни и имат само гола земя. Тесните пътища минаваха покрай малки бели църкви и фургони, служещи за къщи, все още обкичени с коледни светлинки. Близо до Бюфърт открих сервиз за коли, малки мотели и бръснарница, където се вееше знамето на Конфедерацията. Спирах два пъти, за да разгледам картата.

На остров Сейнт Хелън заобиколих внимателно един трактор и започнах да търся къде да спра, за да попитам за пътя. Намерих изоставени сгради, които в миналото са били магазини. По улиците с дъбове и охранявани от плашила градини имаше малки къщи, погребални бюра и фабрики, преработващи домати. Спрях чак когато стигнах до остров Трип и намерих място, където да обядвам.

Ресторантът се наричаше „Гостилница Гулах“ 16 16 Gullah — общества от чернокожи, които в миналото били основните жители на островите в Южна Каролина и Джорджия. — Б.пр. , а жената, която ме настани, бе огромна и с много тъмна кожа. Изглеждаше блестяща в свободната си рокля с ярки тропически цветове, а когато заговори през тезгяха с един от келнерите, езикът им беше музикален и пълен с непознати думи. Диалектът гулах представлява странна смесица от индиански и елизабетински английски. В миналото бил говоримият език на робите.

Седях до дървената маса, чаках чая си с лед и се тревожех дали някой от работещите тук би могъл да ми съобщи къде живеят семейство Голт.

— Какво още мога да ти донеса, скъпа? — запита келнерката, когато се върна с огромна чаша чай с много лед и лимон.

Посочих й Biddy een de Fiel, защото не можех да го произнеса. Преводът обещаваше пиле на грил върху салата от марули.

— Искаш ли за начало пържени картофи или раци?

Очите на келнерката се стрелкаха из ресторанта, докато говореше.

— Не, благодаря ви.

Твърдо решена, че клиентката й трябва да хапне нещо повече от един диетичен обяд, тя ми показа панираните скариди на гърба на менюто.

— Освен това имаме и пресни скариди, уловени днес. Толкова са хубави, че ще ти вземат акъла.

Погледнах я развеселено.

— Добре, тогава ще трябва да опитам една малка порция.

— Значи искаш и двете?

— Да, моля.

Обслужването продължи бавно и спокойно и платих сметката си чак към един часа. Дамата в ярката рокля, за която бях решила, че е управителката, стоеше навън на паркинга и говореше с друга тъмнокожа жена, застанала до микробус, на чиято страна пишеше „Гулах Турс“.

— Извинете ме — обърнах се към управителката.

Очите й бяха като кристали, подозрителни, но не враждебни.

— Искате обиколка из острова ли? — запита тя.

— Всъщност имам нужда от указания — отговорих. — Познавате ли плантация „Лайв Оукс“?

— Тя не е в маршрута на обиколките. Вече не.

— Значи не мога да стигна дотам?

Управителката се обърна към мен и ме изгледа подозрително.

— Някакви нови хора се нанесоха там. Те не се радват на посетителите, ако разбирате какво искам да кажа.

— Разбирам — отвърнах. — Но трябва да отида там. Не искам туристическа обиколка. Нуждая се само от указания.

Усетих се, че езикът, на който говорех, не беше този, който управителката, без съмнение и собственица на „Гулах Турс“, би искала да чуе.

— Какво ще кажете, ако платя за обиколка, а вашият шофьор ме заведе до плантацията?

Това изглеждаше добър план. Дадох й двадесет долара и потеглихме. Не беше далеч и скоро микробусът намали, а ръка в пъстър ръкав ми посочи през прозореца към акрите пеканови дървета зад спретнатата бяла ограда. Вратата беше отворена и след около половин километър по непавирания път видях бяло дърво и стар меден покрив. Нямаше надпис, който да посочва името на собственика или че това наистина е плантация „Лайв Оукс“.

Завих наляво и огледах пространството между старите пеканови дървета, които вече бяха обрани. Минах покрай езерце с водна леща, по чийто край се разхождаше синя чапла. Не видях никого, но когато се приближих до великолепната старинна къща, открих кола и пикап. До силоза имаше стар плевник с ламаринен покрив. Денят бе станал доста мрачен, а сакото ми бе прекалено тънко. Качих се по стълбите към предната врата и звъннах.