Патриша Корнуел - Хищникът

— Значи трябва да се запиташ откъде той е знаел, че изходът на Чери Хил е заключен — добави Марино.

— Предполагам, че може първо да го е проверил — казах.

— Това не може да се направи, ако си над земята, тъй като вратите се отварят само откъм тунелите — възрази Марино.

— Възможно е да е бил в тунела и отвътре да е видял, че вратата е заключена — възпротивих се, защото усетих накъде водеше всичко това и никак не ми харесваше.

— Разбира се, че е възможно — търпеливо се съгласи Уесли. — Но транзитните ченгета непрестанно обикалят из тунелите, платформите и гарите, а никой не си спомня да е виждал Голт. Смятам, че той се придвижва долу с помощта на компютъра, докато не реши, че е дошъл моментът да се появи.

— И каква е ролята на Луси? — запитах.

— Да го манипулира — отговори Марино.

— Аз не съм компютърен специалист — добави Уесли, — но доколкото успях да схвана, тя е наредила нещата така, че когато Голт се включи към компютърната карта, всъщност вижда променената от Луси.

— Променена с каква цел?

— Надяваме се да му направим капан като на плъх в лабиринт.

— Мислех, че сте повикали ЕСЗ.

— Ще опитаме всичко, което трябва.

— Добре тогава, позволете ми да ви предложа и един друг план — казах. — Голт ходи до аптеката на улица „Хюстън“, когато се нуждае от пари.

Двамата мъже ме изгледаха стреснато, като че ли бях полудяла.

— Там майка му изпраща със запис пари на сестра му Джейн…

— Чакай малко — прекъсна ме Марино.

Но аз продължих:

— Опитах се да ви се обадя по-рано и да ви съобщя. Знам, че Темпъл е прибирал парите, защото госпожа Голт е изпратила пари и след смъртта на Джейн. И някой се е подписал за тях. Човек, който е знаел пробния въпрос.

— Чакай, чакай — отново ме прекъсна Марино. — Почакай една проклета минута. Да не би да искаш да ми кажеш, че копелето е очистило собствената си сестра?

— Да — отговорих. — Близначката си.

— Господи. Никой нищо не ми е казвал.

Той погледна обвинително към Уесли.

— Ти пристигна тук две минути преди да арестуват Кей — обясни Уесли.

— Не съм била арестувана — възразих. — Второто й име било Джейн — добавих и им разказах цялата история.

— Това променя всичко — каза Уесли и се обади в Ню Йорк.

Беше почти единадесет часа, когато той затвори телефона. Изправи се и взе куфарчето, сака и радиото, които лежаха на бюрото му. Марино също се надигна от стола си.

— Екип три до екип седемнайсет — заговори Уесли в радиото.

— Седемнайсет.

— Тръгваме към вас.

— Да, господине.

— Идвам с вас — казах на Уесли.

Той ме погледна. Очевидно името ми не беше включено в първоначалния списък на пътуващите.

— Добре — съгласи се той. — Да вървим.

Обсъдихме плана във въздуха, докато пилотът ни возеше към Манхатън. Нюйоркският офис на Бюрото щеше да постави агент под прикритие в аптеката на улица „Хюстън“ и Второ авеню, а двама агенти от Атланта щяха да бъдат изпратени в плантация „Лайв Оукс“. Всичко това ставаше още докато говорехме в микрофоните си.

Ако госпожа Голт поддържаше обичайния си график, парите трябваше да бъдат изпратени утре. А тъй като Голт нямаше откъде да научи, че родителите му знаят за смъртта на Джейн, той щеше да очаква пристигането на парите.

— Това, което той със сигурност няма да направи, е да вземе такси до аптеката — прозвуча гласът на Уесли в слушалките ми, докато гледах към тъмнината навън.

— Не се и съмнявам — съгласи се Марино. — Той знае, че всички освен английската кралица го търсят.

— Искаме той да слезе в метрото.

— Там долу изглежда по-рисковано — казах, като си мислех за Давила. — Няма светлина, а има трети релси и влакове.

— Знам — каза Уесли. — Но той има психиката на терорист. Не му пука кого ще убие. Не можем да си позволим престрелка в центъра на Манхатън посред бял ден.

Разбирах идеята му твърде добре.

— Добре, а как ще сме сигурни, че той минава през тунелите, за да стигне до аптеката? — запитах.

— Ще увеличим напрежението, но без да го плашим.

— Как?

— Утре в града ще има парад срещу престъпността.

— Подходящо — казах иронично. — През „Бауъри“ ли минава?

— Да. Лесно можем да променим маршрута, така че да минат по „Хюстън“ и Второ авеню.

Марино се намеси.

— Всичко, което трябва да направим, е да преместим пътните маркери.

— Транспортната полиция може да разпрати компютърна бележка, с която уведомява полицията в „Бауъри“, че в определено време ще има парад. Голт ще види на компютъра, че парадът ще мине през района в същото време, когато той трябва да прибере парите. Ще види, че станцията на Второ авеню временно е затворена.