Патриша Корнуел - Хищникът

— Това е маршрутът, по който смятаме, че ще поеме — каза тя. — Логиката насочва на мисълта, че той ще влезе в метрото оттук. — Луси посочи към монитора вляво от нея. — Това е за станцията на природонаучния музей. Както виждаш, има три аварийни изхода близо до планетариума „Хейдън“ и един до апартаментите „Бересфърд“. Той също така може да отиде на юг по-близо до апартаментите „Кенилуърт“ и да влезе в тунела по този начин, а после да избере която си иска платформа, когато стане време да се качи на влака. Не съм променяла нищо в тези карти — продължи Луси. — По-важно е да го объркаме в другия край, когато стигне до „Бауъри“.

Тя натискаше клавишите светкавично и на всеки монитор един след друг се появяваха образи. Луси можеше да ги размества и манипулира, като че ли бяха играчки, които въртеше в ръцете си. На централния монитор пред нея имаше осветен символ на авариен изход, а около него бе нарисуван квадрат.

— Смятаме, че това е дупката му — възобнови обясненията си Луси. — Това е авариен изход на мястото, където Трето и Четвърто авеню влизат в „Бауъри“ — посочи тя. — Тук зад голямата тухлена постройка. Сградата принадлежи на фондацията „Купър Юнион“.

Началник Пен се намеси:

— Имаме сериозна причина да мислим, че той редовно използва този изход. Открихме, че по изхода са направени известни подобрения. Сгънато парченце алуминиево фолио бе грижливо пъхнато между вратата и рамката, така че да осигури достъп откъм земята. Също така това е най-близкият изход до аптеката — продължи Франсис. — Скрит е тук зад сградата, всъщност е в задната уличка между кофите за боклук. Голт може да влиза и излиза, когато си иска. Не е твърде вероятно някой да го види дори на дневна светлина.

— Има и нещо друго — добави Луси. — На площад „Купър“ има известен музикален магазин. Музикален магазин „Карл Фишър“.

— Точно така — потвърди началник Пен. — Един от работещите там си спомня Джейн. От време на време влизала в магазина и разглеждала. Това било през декември.

— Някой говорил ли е с нея? — попитах, като си я представих и се натъжих.

— Спомнят си само, че се интересувала от джаз. Лошото е, че не знаем какви са връзките на Голт в този район. Може да са по-сериозни, отколкото си мислим.

— Това, което направихме, е да премахнем този авариен изход — каза Луси. — Полицията го заключи и край.

Тя натисна още няколко клавиша. Символът вече не светеше, а надписът до него гласеше: „Негоден“.

— Струва ми се, че това е добро място, където да го заловим — казах. — Защо не го хванем там зад сградата на „Купър Юнион“?

— По същата причина — отговори началник Пен. — Прекалено близо е до оживен район, а ако Голт успее да се пъхне обратно в тунела, може да навлезе много дълбоко в него. Буквално в недрата на „Бауъри“. Преследването ще е твърде опасно и може да не го хванем. Предполагам, че той познава пътя тук долу по-добре от самите нас.

— Добре — съгласих се. — Какво ще стане тогава?

— След като не може да използва любимия си изход, той има две възможности. Може да си избере друг изход, който е по-далеч на север. Или може да продължи пътя си през тунелите и да излезе на платформата на Второ авеню. Не смятаме, че ще използва друг авариен изход, защото това ще го накара да върви на открито прекалено дълго време. А щом има парад, значи наоколо ще има и много ченгета. Теорията ни е, че той ще остане в тунелите колкото се може по-дълго.

— Точно така — каза Луси. — Идеално е. Той знае, че станцията е затворена временно. Никой няма да го види, когато дойде откъм линията. А после ще се озове съвсем близо до аптеката, практически в съседната врата. Взима си парите и си тръгва по обратния път.

— Възможно е — казах. — Но може и да не постъпи така.

— Той знае за парада — каза Луси разпалено. — Знае, че станцията на Второ авеню е затворена. Знае, че аварийният изход, който обикновено използва, е заключен и обявен за негоден. Знае всичко, което ние искаме той да знае.

Погледнах я скептично.

— Моля те, кажи ми откъде си толкова сигурна.

— Изработих нещата така, че получавам съобщение в секундата, когато някой проникне в тези файлове. Знам, че във всичките е влизано и знам кога — отговори тя и в очите й проблесна гняв.

— Не може ли някой друг да го е направил?

— Абсолютно невъзможно.

— Кей — намеси се Франсис Пен, — има и друго. Погледни тук. — Тя насочи вниманието ми към телевизионните монитори, поставени върху дългата, висока маса. — Луси, покажи й.