Патриша Корнуел - Хищникът

Луси натисна клавишите и телевизорите заработиха. Всеки показваше различна станция на метрото. Виждах преминаващите хора. Чадърите бяха затворени и прибрани. Разпознах пазарски торби от „Блумингдейл“, хранителния магазин „Дийн и Делука“, и деликатесния магазин на Второ авеню.

— Дъждът е спрял — казах.

— Виж сега — нареди ми Луси.

Тя написа няколко команди и синхронизира телевизорите с компютърните диаграми. Когато едната се появеше на екрана, появяваше се и другата.

— Това, което мога да направя — обясни ми тя, — е да действам като ръководител на полети. Ако Голт извърши нещо неочаквано, веднага мога да осъществя контакт с ченгетата и федералните агенти по радиото.

— Например, ако не дай си боже, Голт се измъкне и навлезе по-дълбоко в системата, покрай тези линии — посочи към картата началник Пен, — Луси може да информира полицаите по радиото, че там има дървена бариера в дясната част. Или платформата свършва, има авариен изход, пътека, или сигнална кула.

— Това е в случай, че той избяга и се наложи да го преследваме из ада, където уби Давила — казах. — Тоест, ако се случи най-лошото.

Франсис Пен погледна към мен.

— А кое е най-лошото, когато си имаш работа с него?

— Моля се вече да сме го виждали — казах.

— Знаеш ли, че транспортната полиция има специална телефонна система — показа ми Луси. — Ако номерата са в компютъра, можеш да се обадиш където си искаш по света. А най-страхотното е с 911. Ако го набереш, докато си над земята, обаждането отива в управлението. А ако се обадиш от метрото, обаждането отива в транспортната полиция.

— Кога затваряте станцията на Второ авеню? — обърнах се към началник Пен и се надигнах.

Тя погледна часовника си.

— След по-малко от час.

— Влаковете ще продължат ли да вървят?

— Разбира се — отговори тя. — Просто няма да спират тук.

Парадът срещу престъпността започна навреме с петнайсет църковни групи и разнообразен контингент мъже, жени и деца, които искаха да си върнат спокойния живот и кварталите. Времето се бе влошило, вятърът набиваше сняг в очите и подкарваше хората към такситата или метрото, тъй като бе прекалено студено за разходка.

В два и петнайсет Луси, Франсис Пен и аз седяхме в контролната стая, където работеше всеки монитор, телевизор и радио. Уесли се намираше в една от колите на Бюрото, боядисана като жълто такси и оборудвана с радио, скенери и други приспособления за наблюдение. Марино беше на улицата с ченгетата от транспортната полиция и цивилните агенти на ФБР. ЕСЗ бе разпределен между „Дакота“, аптеката и улица „Блийкър“. Не бяхме абсолютно сигурни в ничие местонахождение, тъй като никой навън не стоеше неподвижно, а ние бяхме вътре, без да помръдваме.

— Защо никой не се обажда? — измрънка Луси.

— Не са го видели — отговори началник Пен, която беше напрегната, но спокойна.

— Предполагам, че парадът е започнал — казах.

Франсис отвърна:

— Сега са на „Лафайет“ и вървят насам.

Тя и Луси носеха предаватели, включени в базовата станция на различни канали.

— Добре, добре — каза Франсис Пен и седна по-изправено. — Забелязали са го. Платформа номер седем — извика тя на Луси, чиито пръсти полетяха по клавишите. — Влязъл в системата от тунел, който минава под парка.

Платформа номер седем се появи на черно-белия телевизор. Загледахме се във фигура в дълго тъмно палто. Носеше ботуши, шапка и тъмни очила и стоеше по-далеч от другите пътници в края на платформата. Луси изкара нов образ на екрана, а началник Пен остана на радиото. Наблюдавах пътниците, които се разхождаха, седяха, четяха и стояха. Чу се писък на влак, който след малко намали и спря. Вратите се отвориха и той се качи.

— Накъде отива? — попитах.

— На юг. Идва право насам — отговори Франсис Пен развълнувано.

— На влак „А“ е — каза Луси, разглеждайки мониторите.

— Точно така. — Франсис Пен заговори по радиото. — Той може да стигне само до площад „Вашингтон“ — съобщи тя на някого. — После може да се прехвърли и да вземе влак „Е“ до Второ авеню.

Луси каза:

— Ще проверяваме станциите една след друга. Не знаем къде може да слезе. Но трябва все някъде да го направи, за да може да се върне обратно в тунела.

— Ще слезе, ако дойде към Второ авеню — обясни Франсис по радиото. — Не може да вземе влака оттам, тъй като той не спира на тази станция.

Луси действаше с мониторите. На кратки интервали те показваха различни станции, докато влакът, който не виждахме, вървеше право към нас.