Патриша Корнуел - Скарпета

— Моля те, извикай линейка — каза тя.

— Докторке, чакай да ти кажа какво става. — Той размаха револвера; погледът му бе още по-странен. — Става това, че твоята малка племенница и супергерой сега е с куршум в главата. Представяш ли си какъв коефициент на интелигентност съм утрепал? Уха!

Взе отворения сак, заобиколи дивана и застана пред тях. На екрана на джобния компютър, закачен за колана на смъкнатите му джинси, се виждаше проследяван джипиес маршрут — дебела розова черта, която лъкатушеше из картата на някакво място.

Моралес пусна сака на масичката за кафе и клекна до него. Ръцете му в латексови ръкавици бръкнаха и измъкнаха малки маратонки „Брукс“ и пластмасово пликче с поливиниловите отпечатъци, които Скарпета беше направила от пръстите на Оскар. Пликчето чантичка беше мазно, сякаш Моралес беше намазал отпечатъците с олио или гел.

Той извади отпечатъците, нахлузи ги върху пръстите на лявата си ръка и Скарпета чак сега осъзна, че е левичар.

Стиснал револвера с дясната си ръка, Моралес стана и размърда пръстите на лявата. Изглеждаха странно с белите си гумени върхове. Той се усмихна; зениците му бяха толкова разширени, сякаш я гледаше през черни дупки.

— Обръщаш обърнатото — каза й доверително. — И мене ме няма.

Бавно помръдваше гумените си върхове на пръстите и се хилеше.

— Нали, доктор Шерлок? Знаеш за какво говоря. Колцина биха се сетили за това?

Искаше да каже, че след като са от отпечатъци от следите, ще са обърнати, ако се пренесат на повърхност. Сигурно беше поправил това, когато бе снимал отпечатъците, поставени от него на абажура във ваната в апартамента на Ива Пибълс. Онзи, който щеше да снима и свали отпечатъците в апартамента на Бъргър, щеше да намери обърнати отпечатъци, огледално отражение на онова, което очакваха, и щеше да се чуди как е могло да се случи. Експертът по отпечатъци трябваше да прави настройки, да представя различни гледни точки, за да направи точен геометричен анализ и сравнение на тези подхвърлени отпечатъци с отпечатъците на Оскар.

— Кучко, не ми мълчи, когато ти говоря. — Моралес стана, приближи се и надвисна толкова близо над нея, че тя подуши потта му.

Той седна до Бъргър, изплези език и бавно почна да търка револвера между краката й.

— Никой не би се сетил — каза на Скарпета.

Бъргър не помръдваше.

— Никой — съгласи се Скарпета.

Моралес стана и започна да натиска различни силиконови отпечатъци върху масичката за кафе. Отиде до бара, отвори стъклената врата и извади ирландското уиски. Взе и една чаша за уиски от цветно стъкло, най-вероятно ръчно произведено венецианско, и наля. Остави отпечатъци на Оскар по бутилката и чашата, докато пиеше на големи глътки.

Интеркомът отново започна да звъни.

Моралес пак не му обърна внимание.

— Те имат ключ — каза Бъргър. — Когато чуят нещо в сградата и не отговориш, се качват. Трябва да им отговоря и да им кажа, че всичко е наред. Няма защо да пострадат и други хора.

Моралес отпи поредната глътка, изжабури си устата, преглътна уискито, махна с оръжието към Бъргър и нареди:

— Кажи им да се разкарат. Ако пробваш някой номер, сте мъртви и двете.

— Не мога с вързани ръце.

Моралес въздъхна театрално, взе слушалката и я доближи до устата и ухото й.

Скарпета забеляза по светлата кожа на лицето му съвсем малки червени петънца. Приличаха на лунички, но не бяха. Нещо в нея се размърда подобно на плъзгането на земните плочи преди голямо земетресение.

Розовата линия на екрана на джобния компютър се извиваше и движеше. Някой или нещо, което се движеше бързо. Оскар.

— Моля те, повикай линейка — каза Скарпета.

Моралес вдигна рамене и отговори небрежно:

— Няма смисъл.

— Ало? — каза Бъргър в слушалката. — Така ли? Знаете ли, може да е от някой телевизор. Някой екшън или нещо подобно. Благодаря за загрижеността.

Моралес дръпна слушалката от бледото й лице.

— Натисни нула — каза тя спокойно. — Така се изключва.

Той натисна нулата и остави слушалката в зареждащото устройство.

Марино — вече беше измъкнал глока от джоба на коженото си яке — тихо отвори вратата и влезе. В същия миг алармената система се разпищя, че има натрапник.

Стиснал пистолета с две ръце, Марино се втурна в хола.

Бъргър и Скарпета бяха на дивана, с вързани зад гърба ръце, и по израженията им той разбра, че е твърде късно. Една ръка се подаде иззад извития диван и опря револвер в тила на Скарпета.

— Хвърли го, глупако — нареди Моралес, докато се изправяше.