Патриша Корнуел - Скарпета

— Не ги познаваш. — Марино беше толкова ядосан, че сърцето му блъскаше в гърлото.

— Напуснат ли, това ще влезе в новините — каза Моралес. — А ти знаеш как нещата се предават по командната верига. Скандал, защото ще е на първата страница на „Поуст“ — заглавие с трисантиметрови букви, че Джейми Бъргър, прокурорката по сексуални престъпления, е наела сексуален престъпник и може би ще я уволнят. Човече, направо не е за вярване как можеш да разрушиш къщичката от карти. Както и да е, вече трябва да затварям. А за онова, което е в интернет и какво се е случило между теб и Кей, изобщо няма да питам.

— Ами не питай, мамка му — озъби се Марино.

Окованите неокосмени крака на Оскар Бейн висяха от ръба на една от масите за прегледи в първата от няколкото амбулатории в психиатричното затворническо отделение. Очите му, едното синьо, а другото зелено, предизвикаха у Скарпета тревожното усещане, че в нея са се вторачили двама души.

Пазач от Затворническата служба стоеше до стената мълчалив и могъщ като Скалистите планини: оставяше й място за работа, но беше достатъчно близо, за да може да се намеси, ако Оскар започне да буйства, което изглеждаше малко вероятно. Оскар беше уплашен. Беше плакал. Тя не усещаше нищо агресивно в него, както си седеше на масата, стеснителен, с тънък памучен халат, който му беше дълъг и от време на време се отваряше под възела на кръста му. Веригите тихичко подрънкваха, когато преместеше окованите си крака или ръцете в белезници, за да се закрие.

Оскар беше дребен — почти джудже. Но докато крайниците и пръстите му бяха несъразмерно къси, тънкият халат разкриваше, че е добре развит на други места. Човек би могъл да каже, че Бог го е свръхвъзмездил за онова, което Скарпета подозираше, че е ахондроплазия, причинена от внезапна мутация на гена, отговарящ за растежа на костите: болестта се съсредоточаваше най-вече върху дългите кости на ръцете и краката. Торсът и главата на Оскар бяха несъразмерно големи за крайниците му, късите му дебели пръсти се разделяха между средния и безименния и придаваха на ръката му вид на тризъбец. Извън това изглеждаше анатомично нормален, като се изключи онова, което си беше причинил с цената на много страдания и разходи. Удивително белите му зъби бяха или запълнени, или избелени, може би с коронки, а късата му коса беше боядисана жълто-златиста. Ноктите му бяха полирани и маникюрирани съвършено квадратни и макар да не можеше да се закълне, Скарпета отдаваше това спокойно чело на инжекции с „Ботокс“. Тялото му беше най-забележителното: имаше вид, сякаш е скулптирано от бежов карарски мрамор, със синкавосивите жилки на вените. Съвършено нормално в мускулатурата, то беше почти напълно лишено от косми. Цялостното въздействие на външния му вид, с напрегнатите различни очи и аполоновското му излъчване, беше твърде сюрреалистично и чудато и тя сметна казаното от Бентън за фобиите на Оскар твърде странно. Той не би могъл да изглежда така, без да обожава болката и лекарите, които я причиняват.

Усещаше как втораченият синьо-зелен поглед я проучва, докато отваряше куфарчето за съдебномедицински експертизи, което Бентън държеше в кабинета си за нея. За разлика от онези, чиито професии не изискват форцепси, пликове за веществени доказателства, торбички и съдини или екипировка за фотоапарати, съдебномедицински източници на светлина, остри режещи инструменти и всичко останало, Скарпета беше принудена да живее живот на недоимък. Щом бутилираната вода не успяваше да премине през летищната охрана, куфарчето за съдебномедицински експертизи със сигурност не би успяло да мине, а развяването на картата й на съдебен медик само привличаше нежелано внимание.

Беше се опитала веднъж на „Лоугън“ и попадна в помещение, където я разпитаха, претърсиха и подложиха на други инвазии, за да се установи дали не е терористка. Накрая на служителя от Администрацията по транспортна сигурност все пак му се наложи да признае, че е това е бълващата огън патоложка от Си Ен Ен. Но все пак не й разрешиха да вземе куфарчето в самолета и след като отказа да го даде на багаж, се наложи да шофира. Сега се бе снабдила с дубликати на всички заплахи за сигурността на полетите в Манхатън.

Тя се обърна към Оскар.

— Разбираш ли предназначението на тези проби и защо не си задължен да ги даваш?

Той я гледаше как подрежда пликове, форцепси и рулетка на покритата с бяла хартия маса за съдебномедицински експертизи. После отмести глава и се вторачи в стената.