Патриша Корнуел - Скарпета

— Те просто те използват. Изобщо не им пука за мен.

— Обещавам ти да не позволя на никого да ме използва.

— Вече го правят, за да им пазиш гърба. Вече са ме обвинили и не търсят истинския убиец. А той е някъде навън. Аз знам кой съм. Някой ще е следващият. Който го е направил, ще го направи пак. Те имат мотив, кауза и аз бях предупреден, но не знаех, че имат предвид Тери. Никога не ми е хрумвало, че възнамеряват да наранят Тери.

— Предупреден?

— Те общуват с мен. Пазя съобщенията.

— Каза ли това на полицията?

— Ако не знаеш кои са, трябва да внимаваш на кого казваш. Преди месец се опитах да предупредя Джейми Бъргър колко опасно е да разкрия онова, което знам. Обаче изобщо не ми е минавало през ума, че излагам Тери на опасност. Те никога не са общували с мен за Тери. Заради това не знаех. За опасността, която я грози.

Той изтри сълзите си с опакото на ръцете, белезниците и веригата леко звъннаха.

— Как предупреди Джейми Бъргър? Или се опита да я предупредиш?

— Обадих се в службата й. Тя ще ти каже. Накарай я да ти каже какво коравосърдечно човешко същество е. Накарай я да ти каже колко й пука. Истината е, че не й дреме. — По лицето му се стичаха сълзи. — А сега Тери я няма. Знаех, че ще се случи нещо лошо, но не знаех, че на нея. А ти се чудиш защо. Ами не знам. Може би мразят малките хора и искат да ни изтрият от лицето на земята. Както нацистите са направили с евреите, педерастите и циганите, инвалидите и психически болните. Всеки, който е заплашвал господарската раса на Хитлер, е свършил в пещите. По някакъв начин са откраднали самоличността ми и мислите ми и знаят всичко за мен. Аз го съобщих, но Бъргър не я беше грижа. Настоявах за справедливост на съзнанието, но тя дори не искаше да говори по телефона с мен.

— Кажи ми за справедливостта на съзнанието.

— Когато съзнанието ти е откраднато, справедливостта ти го връща. Вината е нейна. Тя можеше да го спре. Не съм си получил съзнанието обратно. Нямам Тери. Единственото, което имам, си ти. Моля, помогни ми.

Скарпета пъхна ръцете си в латексови ръкавици в джобовете на престилката и почувства как затъва още по-дълбоко в неприятности. Не искаше да е лекар на Оскар Бейн. Би трябвало още сега да му каже направо, че не желае никакви бъдещи отношения с него. Би трябвало да излезе през тази боядисана бежово стоманена врата, без да се обръща.

— Те я убиха. Зная, че са те — каза Оскар.

— Кои смяташ, че са те?

— Не зная. Но ме преследват. Някаква специализирана група, която подкрепя някаква кауза. Аз съм тяхната мишена. Това продължава вече месеци. Най-малко. Как може да я няма? Може би представлявам опасност за себе си. Може би искам да умра.

Той се разплака.

— Обичах я повече от всичко… в живота си. Продължавам да си мисля, че ще се събудя. Че не е истина. Че не може да е истина. Че не съм тук в действителност. Мразя Джейми Бъргър. Може би ще убият някого, когото тя обича. Да види какво е. Да преживее този ад. Надявам се, че ще стане така. Надявам се повече от всичко в живота си някой да убие човека, когото тя най-много обича.

— Би ли искал ти да убиеш някого, когото тя обича? — попита Скарпета и напъха няколко хартиени кърпички в окованите му ръце. Сълзите му капеха и носът му течеше.

— Не зная кои са — каза той. — Ако съм навън, пак ще тръгнат след мен. Те знаят къде съм точно в тази минута. Опитват се да ме контролират чрез страх. Чрез тормоз.

— Как го правят? Имаш ли причина да смяташ, че някой те преследва?

— Модерна електроника. Има безброй незасекретени устройства, които можеш да поръчаш по интернет. Глас, предаван с микровълни в черепа. Безшумен звук. Радар, действащ през стената. Имам всички основания да вярвам, че съм избран като обект за контролиране на разума, и ако ти не смяташ, че подобни неща се случват, спомни си за опитите с радиация върху хора, проведени от правителствата след края на Втората световна война. Тези хора тайно са хранени с радиоактивни материали, били са им инжекции с плутоний, с цел изследване на ядрената война. Не си измислям тези неща.

— Зная за опитите с радиацията — каза Скарпета. — Не може да се отрича, че това се е случило.

— Не зная какво искат от мен — продължи той. — Вината е на Бъргър. Тя е виновна за всичко.

— Обясни ми.

— Службата на районния прокурор разследва кражбите на самоличност, преследването, тормоза и аз се обадих и поисках да говоря с нея. Те не ми позволиха. Казах ти вече. Прехвърлиха ме по телефона на онзи задник ченгето. Разбира се, той си помисли, че съм луд, и никой не направи нищо. Нямаше разследване. На никой не му пука. На тебе ти имам доверие. Зная, че те е грижа за хората. Виждал съм го с очите си. Моля те, помогни ми. Моля те. Аз съм абсолютно беззащитен. Тук нямам екрани. Нямам защита.