Патриша Корнуел - Скарпета

— Оскар, гледай лекарката, когато говори с теб — нареди пазачът.

Оскар — продължаваше да гледа стената — попита с напрегнат тенор:

— Доктор Скарпета, бихте ли повторили онова, което казахте?

— Подписал си отказ от права, тоест съгласил си се, че мога да ти взема биологически проби — каза тя. — Искам да се уверя, че разбираш научната информация, която могат да предоставят тези проби, и че никой не ти ги е поискал.

Оскар още не беше обвинен в престъпление. Скарпета са запита дали Бентън, Бъргър и полицията смятат, че щом се преструва на болен, той всяка минута ще признае убийство, за което тя не знае нищо. Това я поставяше в деликатно положение. След като той не беше арестуван, тя не би могла да разкрие нищо, което той открие пред нея, освен ако не наруши тайната между лекар и пациент. Единственият отказ, който Оскар беше подписал досега, бе този, разрешаващ й да вземе биологически проби.

Оскар я погледна и каза:

— Зная за какво са. ДНК. Зная за какво ви трябва моята коса.

— Пробите ще бъдат анализирани и лабораторията ще има твоя ДНК профил. Косата ти може да ни разкрие дали злоупотребяваш хронично с определени вещества. Има и други неща, които полицията и учените търсят. Веществени доказателства…

— Зная какво е това.

— Искам да се уверя, че разбираш.

— Не взимам наркотици и със сигурност не злоупотребявам с каквито и да било вещества — каза той малко несигурно, отново извърнал лице към стената. — А моето ДНК и пръстовите ми отпечатъци са из целия й апартамент. Кръвта ми е там. Порязах си палеца.

Показа й десния си палец. На втората става имаше лейкопласт.

— Позволих им да вземат пръстовите ми отпечатъци, когато ме доведоха — продължи Оскар. — Мен ме няма в никоя база данни. Ще видят, че никога не съм извършвал престъпление. Не получавам глоби за неправилно паркиране, не се забърквам в неприятности.

Вторачи се във форцепса в ръцете й и в различните му очи се появи страх.

— Няма нужда от това. Сам ще го направя.

— Къпал ли си се, откакто те доведоха? — попита тя и остави форцепса.

— Не. Казах, че няма, докато не ме прегледате.

— Ми ли си ръцете?

— Не. Докосвах колкото може по-малко неща, главно молива, който вашият мъж ме накара да използвам по време на едни психологически тестове. Проективни рисунки на фигури 6 6 В психологията метод за изследване на личността. — Б.пр. . Отказах да се храня. Исках тялото ми да си остане същото, докато не ме прегледате. Страх ме е от лекари. Не обичам болката.

Тя разкъса един пакет тампони и апликатори. Той я гледаше така, сякаш всеки момент ще направи нещо, от което да го заболи.

— Искам да взема проба под ноктите ти — обясни тя. — Само ако си съгласен. Можем да открием веществени доказателства, ДНК, под ноктите на ръцете и краката.

— Зная за какво се прави. Няма да откриете нищо, което да показва, че съм й направил нещо. Ако откриете нейното ДНК, това не означава нищо. А моето ДНК е из целия апартамент.

Седеше съвсем неподвижно, докато тя вземаше пробите с пластмасова стъргалка, и Скарпета усещаше вторачения му поглед. Усещаше синьо-зелените му очи като топла светлина, огряваща главата й и други части от тялото й, сякаш той преглеждаше нея, докато тя преглеждаше него. Когато свърши с чегъртането и го погледна, той гледаше към стената. Помоли я да не гледа, докато си скубеше косми от главата — тя му помогна да ги сложи в пликче, а след това и пубисни косми, които влязоха в друго пликче. За човек, който толкова мрази болката, Оскар дори не трепна, но лицето му беше напрегнато, а челото покрито с пот.

Тя отвори една клечка за устна намазка и той я прекара по вътрешната страна на бузата си; ръцете му затрепериха.

— А сега, моля, кажете му да излезе. — Имаше предвид пазача. — Нямате нужда от него. Няма да говоря, ако е тук.

— Няма да стане — каза пазачът. — Това не зависи от теб.

Оскар млъкна и се вторачи в стената. Полицаят погледна Скарпета.

— Знаете ли — каза тя, — смятам, че няма да има проблеми.

— Докторе, на ваше място не бих го направил. Той е доста възбуден.

Оскар не изглеждаше възбуден, но тя не каза нищо. По-скоро изглеждаше объркан и разстроен, на ръба на истерията.

— Всъщност искаш да кажеш окован във вериги като фокусника Худини — подхвърли Оскар. — Да не съм побъркан сериен убиец? Изненадан съм, че не ме навряхте в клетка като някакъв Ханибал Лектър. Тук очевидно не знаете, че механичните ограничители в психиатричните болници са премахнати още в средата на деветнадесети век. Какво съм направил, за да заслужа това? — Вдигна окованите си в белезници ръце. Пръскаше слюнки, толкова беше ядосан. — Защото невежи хора като вас си мислят, че аз съм някакъв цирков изрод.