Патриша Корнуел - Скарпета

Между другото Моралес се правеше на артистче и пускаше в обръщение какви ли не идиотски истории за себе си и се скъсваше от смях, когато другите ченгета му вярваха. Президентът на Боливия му бил братовчед, а баща му се преместил в Америка, защото вярвал в капитализма и му било писнало да пасе лами. Самият Моралес бил израснал в Чикаго, в общинските жилища, където бил приятел с Барак Обама, докато не се намесила политиката, което изглеждаше логично на онези, които не го познаваха. Никой кандидат за президент не би искал да другарува с човек, който използва думички като „брато“ и прилича на член на квартална банда с всички подробности като полусмъкнати торбести джинси, дебели златни ланци и коса, сплетена на ситни плитчици.

— Цял ден задавам въпроси, брато, на разни обратни — каза Моралес.

— Нямам представа за какво говориш, мамка му.

— Обратни? Забравих, че нямаш чувство за хумор и че си завършил гимназия с клизма. Търся обичайните модели, тенденции, начин на действие, оплаквания от тук чак до на майната си и мисля, че се натъкнах на нещо.

— На какво, освен на Бъргър?

— Какво да кажеш за жени като нея и Кей Скарпета? Може да си заслужава да умра, но да почувствам ръцете й по тялото ми. По дяволите! Можеш ли да си представиш едновременно да чукаш нея и Бъргър? О, на кого ги разправям тия? Разбира се, че можеш.

Неприязънта на Марино към Моралес на секундата се превърна в омраза. Моралес винаги се ебаваше с него и го унижаваше, и единствената причина той да не го ебава, и то по-яко, беше самоналоженото изпитание. Бентън беше поискал услуга от Бъргър. Ако не се беше съгласила, Марино щеше да е един господ знае къде. Вероятно диспечер в някое полицейско управление на малък лайнян град. Или пияница в приют за бездомни. Или труп.

— Възможно е нашият убиец вече да е нападал — каза Моралес. — Открих две убийства, които са донякъде подобни. Не в Ню Йорк, но не забравяй, че Оскар е самонает и не ходи, цитирам, „в офиса“. Има кола. Има пари за харчене, защото получава необлагаем с данъци чек от семейството за всеки рожден ден и точно сега вдигнаха горната граница на дванадесет хилки — това е техният начин да не се чувстват виновни за своя син откачалник. Няма си никой, който да се грижи за него, сам-самичък е. Така че нямаме представа колко пътува и какво прави, нали? Докато се занимавам с това, може и да изясним нещо от старите убийства.

Марино отвори хладилника, извади друга „Шарпс“, отвинти капачката, метна я в мивката и тя изтрака там като сачма, размазваща се в падаща мишена на панаирджийско стрелбище. После попита:

— Какви две други убийства?

— Попаднах на две възможни в нашата база данни. Както казах, не са нюйоркски случаи, затова не се сещаме за тях. И двете са през лятото на 2003, като между тях има два месеца. Четиринадесетгодишно дете, зависимо от окси 5 5 Обезболяващото оксиконтин. — Б.пр. . Намерено е голо, ръцете и краката завързани, удушено с нещо тънко, което не е открито на местопрестъплението. От добро семейство в Гринич, Кънектикът. Тялото е захвърлено до представителството на „Бугати“. Случаят не е решен, заподозрени няма.

— Къде е бил Оскар през лятото на 2003?

— На същото място, където е сега. Същата работа, живее прецакания си живот в същия апартамент. Това означава, че може да е бил навсякъде.

— Не виждам връзката. Детето прави какво? Духа за наркотици и е било качено от лош чичко? Така го виждам аз. Нямаш причини да смяташ, че Оскар Бейн си пада по малки момчета.

— Забелязвал ли си, че не забелязваме по какво си падат хората, докато не започнат да изнасилват и убиват и всичко не излезе наяве? Може и да е бил Оскар. Както казах, той шофира. Може да си позволи да се вози из околността и разполага с достатъчно време. Силен е като бик. Не трябва да го пренебрегваме.

— А другият случай? Друго детенце?

— Жена.

— Добре, разкажи ми коя е и защо Оскар може да я е убил — подкани го Марино.

— Опа… — Моралес звучно се прозя. — Ровя из документите си. Всичко е толкова разбъркано, майчице мила. Първо нея, след това детето. Красива, на двадесет и една, току-що се преместила в Балтимор от провинциално градче в Северна Каролина, намерила си някаква никаква работа в радиото, надявала се да влезе в телевизията, но вместо това се забъркала в извънкласни занимания, за да може да си купува оксито. Затова е била уязвима за качване. Гола, с вързани ръце и удушена с нещо тънко, което не е намерено на местопрестъплението. Трупът е открит в контейнер за боклук близо до пристанището.