Патриша Корнуел - Скарпета

Телефонът на писалището започна да звъни само няколко минути след като връзката със Скарпета прекъсна. Бентън беше сигурен, че е тя и че се опитва да се свърже отново.

— Какво стана?

— И аз щях да те питам същото. — Беше гласът на Джейми Бъргър.

— Извинявай. Мислех, че се обажда Кей. Тя има някакъв проблем…

— И аз мисля така. Много мило от твоя страна, че го спомена, когато разговаряхме преди малко. Шест-седем часа вече. Защо не каза поне нещо?

Бъргър явно беше прочела „Готам те пипна!“.

— Сложно е — отговори той.

— Сигурна съм, че е сложно. А имаме да се оправяме и с няколко усложнения. На две минути от болницата съм. Чакай ме в кафето.

Едностайният апартамент на Пийт Марино в кооперацията без асансьор беше достатъчно близо до ресторанта „Храна за душата при Мана“, за да живее и да диша пържени пилета и ребърца. Много нечестно към човек, чието лишаване от храна и пиене е създало ненаситен апетит за всичко, което не може да има.

Импровизираната му трапезария се състоеше от шкаф за телевизор и стол с права облегалка, който гледаше към никога несекващото движение по Пето авеню. Марино сложи пуешкото от деликатесния магазин върху парче пълнозърнест хляб, сгъна го на две и го топна в купчинката горчица „Натанс Кони Айланд“ върху картонената чиния. Надигна безалкохолната бира „Шарпс“ и на две глътки изпразни една трета. След като бе избягал от Чарлстън, бе свалил двадесет и два килограма и определени части от самоличността си. Куп кашони рокерски дрехи включително една впечатляваща сбирка кожени „Харли Дейвидсън“ стигнаха до базара на 116-а улица, където в замяна получи три костюма, един блейзър, официални обувки, както и набор ризи и вратовръзки, всичките китайски имитации.

Вече не носеше диамантената обица и в мекото на ухото му бе останала малка дупчица, на кофти място, която някак си символизираше неговия беден и необичаен живот. Беше престанал да си бръсне главата, която ставаше гладка като топка за боулинг, и онази част от косата, която не го бе изоставила, обикаляше черепа му като потъмнял сребърен ореол, закрепен на ушите. Обеща си, че се отказва от жените, докато не стане готов, а мотоциклетът и камионетката бяха безсмислени, след като нямаше място, където да ги паркира, така че се отказа и от тях. Нанси, терапевтката му в Лечебния център, му помогна да разбере важността на самоконтрола в ежедневните му взаимодействия с други хора, независимо какво не им е в ред или какво ги прихваща.

По своя описателен начин тя каза, че алкохолът бил кибритената клечка, запалила големия пожар на неговия гняв, и след това продължи и му обясни, че неговото пиене било смъртоносно заболяване, с което най-почтено се е сдобил от своя необразован и пропаднал баща, общ работник, който се напивал и буйствал на всяка заплата. Накратко, Марино бил наследил това смъртоносно заболяване и като се вземела предвид оживената търговия във всеки бар или магазин за спиртни напитки, то имало формата на епидемия. Марино реши, че тая епидемия е от времето на Райската градина и че змията е дала на Ева не ябълка, а бутилка бърбън, която тя на свой ред е споделила с Адам, а това е довело до секс и изгонването им от рая само по едно смокиново листо.

Нанси го предупреди, че ако не ходи редовно на събиранията на Анонимните алкохолици, ще стане сух алкохолик, което означава човек, който става гневен, зъл, натрапчив и губи контрол, ако не се е възползвал от удоволствието да изгълта десетина бирички. Най-близкото място за срещи на АА-тата, както ги наричаше Марино, беше една църква недалеч от Центъра за сплитане на африкански прически и поради това доста удобно за него. Но той не стана нито редовен, нито нередовен. Когато се нанесе тук, ходи три пъти три последователни дни, чувстваше се ужасно неудобно, когато участниците, подозрително мили и дружелюбни, обикаляха из стаята, представяха му се и не му оставиха никакъв избор, освен тържествено да се закълне, сякаш е пред съд:

— Аз съм Пийт и съм алкохолик.

— Здравей, Пийт.

Той написа на Нанси имейл, в който обясняваше, че е срещу природата и обучението на едно ченге да признава каквото и да било, особено в помещение, пълно с непознати, всеки от които би могъл да се окаже сух пияница боклук, когото някой ден може да му се наложи да затвори. Между другото му трябваха само три дни, за да изпълни всички дванадесет стъпки 4 4 Анонимните алкохолици имат програма от 12 стъпки. Повече на aa-bg.dir.bg. — Б.пр. , макар че реши да не прави списък с лица, които е наранил, и да не се извинява. Оправданието му беше стъпка девета, в която се казва, че човек не бива да се извинява, ако ще нарани допълнително хората, на които е навредил, и той реши, че това включва всички.