Патриша Корнуел - Скарпета

Бентън отново гледаше през прозореца и говореше на тухлите.

— Не би могла да направи нещо друго — каза той. — Онова, което й направи той, изобщо не е нейна вина. По много начини не беше и негова вина. В трезво състояние никога не би направил подобно нещо. Изобщо не би му минало през ума.

— Изглеждаш доста убеден — подхвърли д-р Томас.

Бентън се извърна от прозореца и се вторачи в онова, което беше на компютърния екран. След това отново погледна навън, сякаш стоманеносивото студено небе беше съобщение до него, един вид метафора. Махна кламера от страницата на списанието, което оглеждаше, и го затвори, обзет от неочакван пристъп на гняв. Американската асоциация по психология сигурно нямаше да приеме още една статия за изследване на емоционалните реакции от членове на социални аутгрупи 3 3 Понятие в социологията на междуличностните отношения, с което се описват групи, към които лицето не иска да принадлежи, за разлика от ингрупите. — Б.пр. . Някой от Принстън бе публикувал на практика същото, което Бентън смяташе да предложи за печат. Започна да изправя кламера. Предизвикателството беше да го изправиш така, че извивките изобщо да не си личат. Обаче накрая винаги се чупеха.

— От всички хора тъкмо аз да се окажа толкова неразумен — каза той. — Толкова без връзка с действителността. Да, бях точно такъв. Още от първия ден. Неразумен за всичко и сега ще си платя за това.

— Ти ще си платиш, защото сега другите ще знаят какво й е направил твоят приятел Пийт Марино?

— Той не ми е приятел.

— Мислех, че ти е. Мислех, че го смяташе за приятел — каза д-р Томас.

— Никога не сме били близки. Нямаме нищо общо. Боулинг, риболов, мотоциклети, гледане на футбол и пиене на бира. Е, не на бира. Това е Марино, не съм аз. Сега, като се замисля, не си спомням да сме излизали заедно да вечеряме. Само ние двамата. Нито веднъж за двадесет години. Нямаме нищо общо. Никога няма да имаме нищо общо.

— Защото той не е от елитно семейство от Нова Англия? Не е учил в частно училище, никога не е правил профили за ФБР? Не е сред преподавателското тяло на Харвардското училище по медицина? Това ли имаш предвид?

— Не се опитвам да бъда сноб — защити се Бентън.

— Изглежда, че общото между двама ви е Кей.

— Не по такъв начин. Той не е стигнал толкова далеч.

— Колко далеч е трябвало да стигне?

— Тя ми каза, че не се е стигнало до там. Направил е други неща. Когато най-накрая се съблече пред мен, видях какво е направил. Ден или два измисляше разни извинения. Знаех много добре, че не е затворила багажника на колата върху китките си.

Бентън си спомни охлузванията, тъмни като буреносен облак и с такава форма, сякаш някой й е извил ръцете зад гърба и я е притиснал в стената. Тя не даде никакви обяснения, когато най-накрая видя и гърдите й. Никой не й беше причинявал нещо подобно преди и той не беше виждал нищо подобно, освен в някои случаи, по които работеше. Когато седна на леглото и я загледа, имаше чувството, че някакъв чудовищен кретен е смазал крилата на гълъб или е смачкал нежната плът на дете. Представи си, че Марино се е опитал да я изяде.

— Някога състезавал ли си се с него? — Гласът на д-р Томас беше далечен; Бентън си представяше клейма, които не искаше да си спомня.

Чу се да казва:

— Най-лошото е, че никога не съм изпитвал нищо към него.

— Той е прекарвал много повече време с Кей от теб. Това може да накара някои хора да се почувстват изложени на конкуренция, заплашени.

— Кей никога не е била привлечена от него. Дори да беше последният мъж на планетата, пак нямаше да е.

— Е, няма как да научим отговора на това, докато не останат сами на планетата. Но в такъв случай ние двамата с теб пак няма да разберем.

— Трябваше да я защитя по-добре — каза Бентън. — Това е нещо, което зная как да правя. Да защитавам хора. Онези, които обичам, себе си също, или хора, които не познавам. Няма значение. Аз съм специалист в това — иначе отдавна щях да съм мъртъв. Много хора щяха да са мъртви.

— Да, господин Бонд, но тази вечер не си си бил вкъщи. Беше тук.

Със същия успех можеше да го удари. Бентън го понесе мълчаливо, макар едва да си поемаше дъх. Започна да сгъва и изправя кламера, докато той се счупи.

— Бентън, себе си ли обвиняваш?

— Вече сме говорили за това — отговори той. — Уморен съм. Не съм мигнал цяла нощ.

— Да, разговаряли сме за най-различни факти и възможности. Като това, че ти така и не си позволи възможността да почувстваш лична обида от онова, което Марино направи на Кей, а набързо се ожени за нея. Може би твърде бързо? Защото си смятал, че трябва да опазиш всичко непокътнато, особено след като не си я защитил, не си го предотвратил? Няма съществена разлика от това как работиш по криминалните случаи. Поемаш разследването, работиш по него, управляваш го, държиш го на безопасно разстояние от психиката си. Обаче същите правила не подхождат за личния ни живот. Казваш ми, че имаш убийствени мисли за Марино, и през последните ни няколко разговора ние се ровихме из онова, което наричаш сексуалното си актьорство с Кей, макар тя може би да не го осъзнава. Това още ли е вярно? Нито осъзнава, че ти възприемаш други жени по начин, който нарушава равновесието ти. И това ли е още вярно?