Патриша Корнуел - Скарпета

— ДНК в двата случая? — попита Марино.

— Нищо използваемо, не е имало следи на сексуално насилие. Не е имало семенна течност.

— Все още чакам връзката — подхвърли Марино. — Убийства, в които хората вероятно вършат услуги срещу наркотици и свършват завързани, удушени и изхвърлени, са по пет за лев.

— Знаеш ли, че Тери Бриджис е имала златна верижка на левия си глезен? Никой не знае откъде се е появила. Малко странно, че не е носила никакви други бижута. Когато притиснах Оскар за верижката на глезена, той каза, че никога не я бил виждал.

— И?

— Има още два подобни случая. Никакви бижута, освен златната гривничка на левия глезен. От същата страна като сърцето, нали? Подобно на пранга, нали? На „ти си моята сексуална робиня“? Или роб. Може да е подписът на убиеца. Може да е подписът на Оскар. Започвам да събирам папките по случаите. Ще вдигна по тревога обичайните заподозрени, включително отряда от миналото ти.

— Какъв отряд от миналото ми? — Мислите на Марино от мрачни станаха черни.

Направо не можеше да вижда от буреносните облаци в главата си.

— Бентън Уесли. И онова готиното ченге — или каквото е там, което за съжаление е недосегаемо за теб тук, ако може да се вярва на слуховете. Разбира се, твоето малко откритие — лаптопите, когато днес се появи на сцената без мое разрешение, само й осигури кокал.

— Нямам нужда от твоето разрешение. Не си ми майка пазителка.

— Прав си, не съм. Майката ще е Бъргър. Може би трябва да я попиташ кой командва.

— Ако трябва, ще го направя. Точно в момента си върша работата. Разследвам това убийство точно както очаква от мен.

Докачи бирата и чу звън на стъкло, когато опипом затърси друга. Според неговите изчисления, ако всяка бутилка имаше 0,3 процента алкохол, би могъл да постигне първия намек за напиване, ако излочи поне дванадесет бързо една след друга, което всъщност беше опитвал, но не почувства нищо, освен силна нужда да пикае.

— Тя държи онази фирма за съдебномедицински експертизи на компютри, която Бъргър много иска да използва — каза Моралес. — И е племенница на Кей Скарпета.

— Зная коя е.

Марино знаеше и за фирмата на Луси във Вилидж и че Скарпета и Бентън имат работа в „Джон Джей“. Знаеше много неща, които предпочиташе да не обсъжда нито с Моралес, нито с никого. Онова, което не знаеше, беше, че Луси, Бентън и Скарпета са замесени в случая на Тери Бриджис, или че Скарпета и Бентън в момента са тук в града.

Нахалният глас на Моралес:

— Може да ти олекне, като разбереш, но мисля, че Кей няма да е тук достатъчно време, за да ти се случат неловки срещи.

Не можеше да има съмнение. Моралес беше прочел шибаната клюкарска колонка.

— Тук е да прегледа Оскар — подхвърли Моралес.

— За чий?

— Изглежда, е специалната гозба в менюто му. Той настоял за нея, а Бъргър дава на малкото момченце всичко, за което се разхленчи.

Марино не можеше да понесе мисълта за Скарпета насаме с Оскар Бейн. Разстрои го, че Оскар я е поискал специално, защото това можеше да означава само едно: че е много по-добре осведомен за нея, отколкото би трябвало.

— Подхвърляш идеята, че може да е сериен убиец. Тогава какво ще прави с докторката? Не мога да повярвам, че Бъргър или който и да е друг й е скроил такъв номер. Особено след като той може да излезе всеки миг. Божичко!

Закрачи из апартамента. Всъщност само с десетина стъпки можеше да го обиколи целия.

— Щом свърши, ще отбръмчи обратно в Масачузетс, така че няма защо да се тревожиш — каза Моралес. — Което е хубаво, нали? След като има доста неща, за които да се тревожиш.

— Така ли? Защо не ми ги кажеш?

— Припомням ти, че това е деликатен случай и ти не се справи много добре, когато миналия месец Оскар Бейн изля сърцето си пред теб.

— Направих всичко като по учебник.

— Има нещо странно. На никой не му пука, след като има проблем. Що се отнася до бившата ти шефка Кей, препоръчвам да я избягваш. Нямаш причина да си в нейната компания или да се появяваш неочаквано в „Белвю“. Например.

Марино се ядоса, че я нарича Кей. Той никога не я беше наричал така, а беше работил рамо до рамо с нея. Беше прекарал поне десет хиляди часа с нея в моргата, в нейния офис, в колата, на местопрестъпленията, у тях, включително по време на отпуските, и дори на чаша или две в хотелската й стая, когато работеха по случай в друг град. Щом той не я наричаше Кей, за какъв, по дяволите, се смяташе Моралес?

— Съветът ми към теб е да се покриеш, докато Кей не се върне в Масачузетс — продължи Моралес. — Тя няма нужда от допълнителен стрес. Чуваш ли ме, брато? Не искам, когато следващия път й се обадим за помощ, да откаже заради теб. Нямаме нужда да подава оставка от поста си на консултант в „Джон Джей“ заради теб. Тогава Бентън също ще напусне, ако иска да направи булката щастлива. Тоест заради теб можем да загубим и двамата. Планирам да прекарам дълги години в съвместна работа с тях и да станем тримата мускетари.