Патриша Корнуел - Скарпета

— Май си доста начетен в психологията и историята на психиатрията.

— Имам докторат. Преподавам история на психиатрията в колежа „Готам“.

Тя никога не беше чувала за този колеж и попита къде се намира.

— Никъде — отговори Оскар.

Потребителското й име беше Зла жена, защото съпругът й я наричаше така. Не че винаги го казваше като обида. Понякога беше израз на привързаност.

— По дяволите, не бъди толкова зла — казваше, когато тя се оплакваше от гадните му пури или от това, че вечно разхвърля всичко.

— Хайде, скъпа моя малка зла жено, да пийнем по едно. — Което обикновено означаваше, че е пет следобед и че той е в относително добро настроение и иска да гледа новините.

Тя донасяше питиета и купата с кашу, а той потупваше мястото до себе си на светлокафявия тапициран с рипсено кадифе диван. След половин час с новините, които, това няма защо да се отбелязва, никога не бяха добри, той се умълчаваше, повече не я наричаше зла жена и вечеряха мълчаливо, след което той се оттегляше в спалнята и четеше. Един ден излезе за някакви покупки и така и не се върна.

Тя не си правеше илюзии какво би казал, ако все още беше тук. Нямаше да одобри, че тя е анонимният системен администратор на интернет страницата „Готам те пипна!“. Щеше да нарече онова, което прави, отвратителен детрит 8 8 Неживи части от органични материали. — Б.пр. , предназначен грубо да експлоатира и навлича болести на хората. Щеше да нарече лудост да работи с абсолютно непознати, без да знае дори имената им. Щеше да каже, че е страшно подозрително, че Злата жена не знае кой е анонимният автор на колонката.

Най-слисан щеше да е от това, че я е наел по телефона агент, който дори не е американец. Агентът й обясни, че живее в Англия, но и да беше така, явно бе имигрант. Накара я да подпише множество правни документи, без да ги прегледа първо нейният адвокат. След като Злата жена направи всичко, което поискаха от нея, й дадоха един месец изпитателен срок. Без заплащане. В края на този срок никой не й се обади, за да каже каква великолепна работа е свършила и колко възхитен е Шефа (така Злата жена наричаше наум неизвестния колумнист), че се е присъединила към екипа. Тя никога не чу и дума.

Но не я отрязаха и на всеки две седмици превеждаха по банковата й сметка добри пари. От тях не се удържаха данъци, тя не получаваше социални придобивки, нито пък й възстановяваха разходите, които можеше да се наложи да прави, както когато преди няколко месеца се оказа, че й трябва нов компютър и усилвател на обхвата за безжичния интернет. Не получаваше болнични или платена отпуска, не й се заплащаше удълженото работно време, но както й беше обяснил агентът, това беше част от длъжностната характеристика „да бъдеш на разположение двадесет и четири часа седем дни седмично“.

Злата жена беше работила на истински длъжности в действителни компании, като последното й място беше маркетинг управител на базата данни на консултантска фирма. Не беше невежа и много добре знаеше, че изискванията, поставяни от новите й работодатели, са неразумни и че има причини да съди фирмата — стига да знаеше за кого работи. Но не би си и помислила да се оплаква. Плащаха достатъчно добре, а и беше чест да работиш за анонимната звезда, чиято колонка беше най-обсъжданата в Ню Йорк, ако не и в цялата страна.

За Злата жена празниците бяха особено натоварено време. Не поради лични причини, защото не й беше разрешено да има каквито и да било лични причини. Трафикът на интернет страницата неизменно се увеличаваше и банерът на нея беше огромно предизвикателство. Злата жена беше умна, но често казано, не беше особено надарен график.

През това време на годината програмата на Шефа също се сгъстяваше. Вместо три колонки седмично той увеличаваше скоростта, за да достави удоволствие на привържениците и спонсорите, и ги възнаграждаваше за това, че са били вярна, въодушевена и доходоносна публика цяла година. От навечерието на Коледа Злата жена трябваше да качва на страницата по една колонка дневно. От време на време вадеше късмет да получава по няколко наведнъж и оправяше настройките, докато те чакаха ред за автоматично публикуване. Тогава получаваше малко почивка и можеше да свърши някои дребни покупки или да си направи фризура, или да иде на разходка. Шефа никога не се замисляше за неудобствата на Злата жена; истината беше, че нещата може би бяха много по-печални.

Злата жена беше сигурна, че Шефа преднамерено подрежда нещата така, без съмнение с помощта на програмиране, че колоните да идват по една на ден, макар някои да бяха приготвени предварително и да чакаха реда си по няколко дни. Онова, което подсказваше подобно нещо, бяха две важни разузнавателни сведения.