Тес Геритсън - Грешникът

И сега, докато се бореше с натовареното обедно движение, допълнително утежнено от трескавото пазаруване преди празниците, тя се питаше кой бе откраднал магията.

Перспективата утре да прекара Бъдни вечер със семейството си не допринасяше по никакъв начин за подобряване на настроението й. Отсега знаеше как щеше да мине вечерта: всички щяха да се тъпчат до премала с пуйката, и устите им щяха да бъдат прекалено пълни, за да разговарят. Брат й Франки щеше да бъде още по-гръмогласен и неприятен от обикновено, в резултат на препиването с аероконяк. Баща й, с дистанционното на телевизора в ръка, щеше да превключва програмите, за да удави безсмислените разговори. А майка й Анджела, изтощена от целодневното готвене, щеше да задреме във фотьойла. Всяка година повтаряха все същите стари ритуали, но в крайна сметка това правеше семейството. Повтарянето на същите неща по същия начин, независимо дали ги правеха щастливи.

Макар да нямаше никакво желание да ходи из магазините, не можеше да отлага повече това мъчение; човек просто не можеше да се появи на прага на семейство Ризоли на Бъдни вечер без задължителния арсенал от подаръци в ръце. Нямаше значение колко са безсмислени и неизползваеми; важното беше да бъдат красиво опаковани и всеки да получи по нещо. Миналата година брат й Франки, този негодник, й подари една сушена жаба от Мексико, от чиято кожа бе направено портмоне. Жестоко напомняне за прякора, който й беше измислил.

Джейн буташе пазарската количка из универсалния магазин, търсейки с поглед еквивалент на сушената градинска жаба. От високоговорителите звучаха коледни песни, механични дядоколедовци я приветстваха с поклащане на глава, докато тя се движеше с мрачна решимост между редиците от щандове, украсени с лъскави гирлянди. За баща си купи мокасини с пухкава подплата. За майка си избра кана от Ирландия за запарване на чай, декорирана с напъпили розички. За по-малкия си брат Майкъл се спря на карирана хавлия за баня, а за новото му гадже, Айрини, взе висящи обици с кървавочервен австрийски кристал. Купи подаръци дори за момченцата на Айрини — еднакви гащеризони за сняг на черти.

Но за онази дребна душа, Франки, така и не откри нищо подходящо.

Тръгна из отдела за мъжко бельо. Тук имаше известни възможности. Например как щеше да изглежда Франки, мачото от военноморските сили, в розови пликчета тип прашки? Не, прекалено отвращаващо беше; дори тя не би паднала толкова ниско. Забави крачка, щом стигна до боксерките, защото изведнъж мислите й от Франки бяха преминали към Гейбриъл, в неговите сиви костюми и досадни вратовръзки. Мъж с ненатрапващ се консервативен вкус, до самото му бельо. Мъж, който бе в състояние да влуди една жена, защото никога не можеше да разбере какво означава за него. Тя така и нямаше да разбере дали под сивия му костюм биеше истинско сърце.

Внезапно ускори крачка и излезе от отдела за мъжко бельо. „Фокусирай се, дяволите да те вземат. Нещо за Франки.“ Книга? Сети се за няколко подходящи заглавия. „Наръчникът на мис Маниери как да не бъдем негодници“. Много жалко, че мис Маниери така и не бе написала такава книга; пазарът за нея щеше да бъде доста голям. Ризоли продължи да се взира и да търси.

И тогава спря, с пресъхнало гърло, с изгубили чувствителност пръсти, стиснали дръжката на пазарската количка.

Беше в отдела за бебешки стоки. Видя мънички бебешки терлички, с избродирани патенца. Ръкавички, ботушки и пухкави шапчици с вълнено топче на върха, всичките с кукленски размери. Розови и сини одеялца за повиване на новородени. Камий бе увила мъртвото си бебе в синьо вълнено одеялце, беше го повивала с майчина любов, с майчина мъка.

Мобилният й телефон звънна няколко пъти, преди да го чуе през унеса си. Извади го от дамската си чанта и произнесе замаяно:

— Ризоли.

— Хей, детектив. Уолт Дегрут се обажда.

Дегрут работеше в отдела за ДНК в лабораторията за изследване на доказателствения материал от престъпленията. Обикновено Джейн му се обаждаше, опитвайки да получи по-бързо резултатите. Днес отговори на обаждането му с притъпен интерес.

— И какво имаш за мен? — попита тя, като върна погледа си към бебешките одеялца.

— Сравнихме майчината ДНК с ДНК на бебето, което открихте в езерцето.

— Да?

— Жертвата, Камий Мажин, определено е майката на бебето.

Ризоли въздъхна уморено.

— Благодаря, Уолт — прошепна тя. — Така и очаквахме.

— Чакай. Има още.

— Още ли?

— Това не мисля, че сте го очаквали. Става дума за бащата на бебето.