Тес Геритсън - Грешникът

Влезе в сградата на съдебния лекар на Олбъни стрийт, в чийто коридор с огромни букви от сребърно фолио пишеше „Мир на Земята“.

Луиз вдигна поглед и се усмихна.

— Днес изглеждате щастлива.

— Толкова се радвам, че виждам отново слънчева светлина.

— Радвайте й се, докато я има. Чух, че утре вечер отново ще завали сняг.

— Нямам нищо против на Бъдни вечер да вали сняг. — Грабна няколко шоколадови бисквитки от кутията със сладкиши върху бюрото на Луиз. — Как изглежда графикът днес?

— От снощи няма нищо ново. Явно никой не иска да умира току преди Коледа. Д-р Бристъл трябва да бъде в съда в десет часа и след това може би ще се прибере направо вкъщи, ако сте в състояние да поемете неговите обаждания.

— Ако положението остане все така спокойно, може би и аз ще си тръгна по-рано.

Веждите на Луиз подскочиха нагоре от изненада.

— За нещо забавно, надявам се.

— Можеш да бъдеш сигурна — засмя се Мора. — Тръгвам да пазарувам.

Влезе в кабинета си, където дори високата купчина доклади от работата й в лабораторията за аутопсии и диктовки, очакващи да ги прегледа, не успя да й развали настроението. Настани се на бюрото си и работи върху тях до обяд, похапвайки щастливо шоколад, с надеждата да успее да се измъкне в три и да отиде право в „Сакс“ на Пето авеню.

Не беше предполагала, че Гейбриъл Дийн ще мине да я види. Когато той влезе в офиса й в два и половина, тя нямаше представа до каква степен посещението му щеше да промени деня й. Както винаги не успя да разчете изражението му и за пореден път й се стори, че е невероятно да съществува връзка между темпераментната Ризоли и този студено загадъчен мъж.

— Днес следобед се връщам във Вашингтон — каза той, като остави дипломатическото си куфарче. — Преди да тръгна, исках да чуя мнението ви във връзка с едно нещо.

— Разбира се.

— Първо, може ли да видя останките на неизвестната жертва?

— Всичко е описано в доклада ми за аутопсията.

— Въпреки това ми се струва, че би трябвало да я видя.

Мора се изправи.

— Трябва да ви предупредя, че гледката е трудна за понасяне.

Студът може само да забави, но не и да възпре процеса на разлагане. Докато дърпаше ципа на бялата торба, в която се намираше тялото, д-р Айлс изживя неприятни мигове с носещата се от нея миризма. Вече беше предупредила Дийн за вида на трупа и той не трепна, когато найлонът разкри оголени мускули там, където трябваше да има лице.

— Кожата е одрана изцяло — обясни съдебната лекарка. — Срязана е по линията на косата горе на челото и след това е одрана по посока надолу. Освободена е с друг разрез под брадичката. Като сваляне на маска.

— И той я е отнесъл със себе си?

— И не само нея.

Продължи да сваля ципа на чувала. Миризмата, която ги лъхна от него беше толкова силна, че Мора съжали задето не бе си сложила маска. Дийн обаче бе помолил само да хвърли поглед, а не за пълен оглед, затова бяха надянали само ръкавици.

— Дланите — промълви той.

— Отрязани са, както и долната част на краката. Първо помислихме, че имаме работа с колекционер. На трофеи във вид на части от тялото. Другата възможност беше да опитва да скрие самоличността й. Като я остави без лице, без отпечатъци от пръсти. Това беше практическата причина за отстраняването и отнасянето им.

— Но не и на краката.

— Точно това не се връзваше. То ме накара да предположа, че може да има различна причина за тези ампутации. Те са направени, за да прикрият не самоличността, а проказата й.

— А тези възелчета по цялата й кожа? И те ли са от проказата?

— Този кожен обрив се нарича „нодозна еритема“ и е реакция към медикаментозното лечение. Очевидно е приемала антибиотици за проказата. Затова не открихме активни бактерии при кожната биопсия.

— Значи тези язвички не се причиняват от самото заболяване?

— Не. Те са страничен ефект от проведената неотдавна терапия с антибиотици. Ако се съди по рентгеновите й снимки, тя е била болна от проказа от доста време, може би повече от десетилетие, преди да започне лечението. — Вдигна поглед към Дийн. — Видяхте ли достатъчно?

Той кимна.

— Сега искам да ви покажа нещо.

Щом се върнаха в офиса й, младият мъж отвори дипломатическото си куфарче и извади оттам някаква папка.

— Вчера, след срещата ни, аз се обадих в Интерпол и помолих за информация за клането в Бара. Ето какво ми прати по факса Отделът по специалните престъпления на ЦРУ в Индия. По мейла ми пратиха също така няколко цифрови снимки, които бих искал да видите.