Тес Геритсън - Грешникът

Мора се доближи до леглото и погледна смръщено към сестра Урсула.

— Защо е толкова подута?

— Вляхме течности в нея при изпълнение на Синия код, за да опитаме да нормализираме кръвното й налягане. Затова лицето й изглежда подуто.

Младата жена премести поглед надолу по ръцете и видя продълговати червеникави подутини.

— Това прилича на завяхваща уртикария. Какви лекарства й бяха дадени?

— Обичайният за Синия код коктейл. Средства срещу аритмия. Допамин.

— Мисля, че трябва да направите токсикологично изследване за поносимост към лекарства.

— Моля?

— Наблюдавано е необяснимо спиране на сърцето. А тази уртикария прилича на реакция към лекарство.

— Обикновено не правим изследване за евентуално интоксикиране само защото към пациента е приложен Синият код.

— В този случай би трябвало да го направите.

— Защо? Мислите, че сме допуснали грешка ли? Че сме й дали нещо, което не е трябвало?

Започваше да звучи отбранително, умората му преминаваше в гняв.

— Тя е свидетел на убийство — отвърна Мора. — Единственият свидетел.

— Допреди малко се борихме, за да й спасим живота. А сега вие намеквате, че не ни вярвате.

— Само опитвам да огледам нещата внимателно от всички страни, без да пропускам нещо.

— Добре. — Д-р Сътклиф затвори шумно болничния картон. — Ще се погрижа да направят токсикологичното изследване, само заради вас — заяви той и излезе.

Д-р Айлс остана в стаичката, взирайки се в монахинята, която лежеше, окъпана в меката светлина на лампата до леглото й. Не видя обичайните останки от кардиопулмонарната ресусцитация. Използваните спринцовки, шишенца с лекарства и стерилни опаковки, които оставаха неизменно след положените за спасяването на човешкия живот усилия, бяха събрани. Гръдният кош на пациентката се движеше нагоре-надолу само благодарение на въздуха, който влизаше насила в белите й дробове с всяко движение на апарата за изкуствено дишане.

Съдебната лекарка взе фенерче с тънък лъч и освети с него двете очи на Урсула едно по едно.

И двете зеници не реагираха на светлината.

Изправи гръбнак и внезапно усети, че някой я наблюдава. Обърна се и почти се стресна, като видя стоящия на прага отец Брофи.

— Сестрите ми се обадиха — обясни той. — Помислили, че може би е настъпил моментът.

Имаше тъмни кръгове под очите, а наболата брада правеше брадичката му по-тъмна. Както обикновено, бе в свещенически одежди, но в този среднощен час ризата му беше намачкана. Представи си го как, събуден от телефонното обаждане, става от леглото и облича полусънен дрехите си. Как посяга автоматично към тази риза, преди да напусне топлата си спалня.

— Искате ли да изляза? — попита той. — Мога да се върна по-късно.

— Не, моля ви, влезте, отче. Тъкмо се канех да прегледам болничния й картон.

Младият мъж кимна и влезе в стаичката. И тя изведнъж й се стори прекалено малка, атмосферата — прекалено интимна.

Посегна към картона, който бе оставил д-р Сътклиф. Сядайки на табуретката до леглото, отново осъзна излъчващата се от самата нея миризма и се запита дали Брофи също я усещаше. Миризмата на Виктор. На секс. Свещеникът започна да се моли шепнешком, а тя си наложи да се фокусира върху записките на медицинските сестри.

„ 00:15:Жизнени показатели: Кръвно налягане 130/90. Пулс 80.

Очи отворени. Прави целенасочени движения. Свива дясната длан при команда.

Д-р Юън и д-р Сътклиф обявяват промяна в менталния статус.

00:43:Кръвното са качи до 180/100. Пулс 120.

Тук е д-р Сътклиф. Пациентката е възбудена и опитва да измъкне иглата на системата си.

00:50:Систоличното налягане падна до 100. Зачервена и силно възбудена.

Д-р Юън е тук.

00:55:Систолично 85, пулс 180.

Увеличаване на скоростта на вливане от системата…“

С увеличаване на кръвното налягане записките ставаха все по-сбити, почеркът — по-забързан, докато стана почти нечетлив. Мора можеше да си представи последователността от събития в тази стаичка. Блъсканицата за намирането на спринцовките и торбичките с лекарства за системата. Сестрата, притичваща до помещението с лекарствените припаси и обратно. Разкъсването на стерилните опаковки, изпразването на шишенцата, трескавото пресмятане на правилните дозировки. И всичко това става, докато пациентката се мята, а кръвното й налягане пада главоломно.

„ 01:00:Обявяване на Син код.“

Почеркът вече беше друг. Друга сестра се бе заела с описването на ставащото. Сега документацията се водеше чисто и методично, очевидно от сестра, чието задължение по време на кода беше само да наблюдава и да записва.