Тес Геритсън - Грешникът

— Какво става там?

— Не знам. Нещо във връзка с кръвното налягане. Д-р Сътклиф пристигна, тъкмо когато тук започна да заприличва на лудница. После се появи д-р Юън и оттогава се суетят около нея. — Полицайката поклати глава. — Не мисля, че нещата вървят на добре. Тези машини пищят като полудели.

— Боже, не ми казвай, че ще я изгубим тъкмо когато се е събудила.

Ризоли се промъкна в стаичката, където светлината бе толкова силна, че бе болезнена за уморените й очи. Не можеше да види сестра Урсула, скрита зад плътния кръг, образуван от медицинския персонал, но виждаше мониторите над леглото; линията на сърдечния ритъм сякаш бе описана от носещ се ниско над водата камък.

— Ще изтръгне ендотрахеалната тръбичка! — каза една от сестрите.

— Вържете тази ръка по-здраво.

— … Урсула, успокой се. Постарай се да се отпуснеш.

— Систоличното падна до осемдесет и…

— Защо е толкова зачервена? — попита Юън. — Вижте й лицето.

Погледна встрани, тъй като дихателният апарат изписка.

— Прекалено голяма съпротива в дихателните пътища — поясни една сестра. — Тя се съпротивлява на апаратурата.

— Налягането й пада, д-р Юън. Систоличното е вече осемдесет.

— Добавете към системата й допамин. Веднага.

Една сестра внезапно забеляза стоящата на прага Ризоли.

— Госпожо, ще трябва да излезете оттук.

— В съзнание ли е? — попита Джейн.

— Излезте оттук.

— Аз ще се оправя с това — обади се Сътклиф.

Стисна здраво Ризоли за ръката и я изведе навън. После дръпна завесата, като закри напълно видимостта към пациентката. Застанала в полумрака, Джейн усещаше погледите на другите сестри, застанали в различните точки на интензивното отделение.

— Детектив Ризоли — започна Сътклиф, — трябва да ни оставите да си вършим работата.

— Аз се старая да върша моята. Тя е единственият ни свидетел.

— И е в критично състояние. Трябва да я извадим от кризата, преди някой да говори с нея.

— Но е в съзнание, нали?

— Да.

— Разбира ли какво става?

Младият мъж направи пауза. На слабата светлина в отделението не можеше да види изражението му. Успяваше да различи само широките рамене и зеленикавата светлина от редиците монитори, отразена в очите му.

— Не съм сигурен. Честно казано, не очаквах някога да дойде в съзнание.

— Защо пада кръвното й налягане? Това нещо ново ли е?

— Преди малко започна да я обзема паника, вероятно заради тръбичката в трахеята й. Плашещо преживяване е да усетиш тръбичка в гърлото си, но трябва да остане там, за да й помага да диша. Дадохме й валиум, когато кръвното й започна да се повишава. Тогава изведнъж започна да пада главоломно.

Една сестра се показа зад завесата и извика:

— Д-р Сътклиф?

— Да?

— Кръвното не реагира дори на допамина.

Лекарят се върна в стаичката на монахинята.

През открехнатата завеса Ризоли наблюдаваше разиграващата се само на няколко крачки от нея драма. Ръцете на сестра Урсула бяха свити в юмруци, сухожилията им бяха опънати като въжета, докато опитваше да се освободи от каишките, задържащи китките й за леглото. Горната част на главата й беше бинтована, от устата й излизаше тръбичката, която я свързваше с дихателната апаратура, но лицето й се виждаше ясно. Изглеждаше подуто, бузите бяха яркочервени. Уловена като в капан от тази мумифицираща маса от марли и тръбички, тя бе отворила широко очите си, като преследвано животно; зениците й бяха разширени от страх, погледът й скачаше трескаво ту наляво, ту надясно, сякаш търсейки начин да избяга. Металните рамки на леглото дрънчаха като решетки на клетка, докато се мяташе, опитвайки да се освободи от каишките. Целият й торс се повдигна от леглото и алармата на следящата сърцето апаратура изведнъж писна.

Погледът на Джейн политна към монитора, където линията се бе изравнила.

— Всичко е наред, всичко е наред! — обади се Сътклиф. — Просто един от проводниците се отдели.

Върна жичката на мястото й и сърдечният ритъм се появи отново на екрана.

— Увеличете скоростта на изтичане на допамина — каза Юън. — Нека тече по-бързо.

Сестрата отвори максимално дюзичката на системата и във вената на Урсула потече физиологичен разтвор. Погледът й срещна погледа на Ризоли в последния миг на осъзнатост. Точно преди очите й да се изцъклят, преди последната искрица съзнание да изгасне. И след това Джейн виждаше само смъртен страх.

— Налягането все така не се повишава! Падна до шейсет…

Мускулите на лицето на монахинята се отпуснаха и ръцете й паднаха върху леглото. Очите под полузатворените клепачи вече не се фокусираха. Не виждаха.